"Децата са били държани в условия, сходни с робските", гласи обвинението на DIICOT - специалните румънски части за борба срещу организираната престъпност. Обвинителният акт на румънската прокуратура е нещо като хроника на един безкраен кошмар: говори се за "варварски методи", "редовен бой", "лишаване от храна", "физически труд до пълно изтощение", "унижения и действия, сходни с изтезания", "лишаване от свобода" и дори "принудителни медицински намеси".

Всичко това са изпитали на свой гръб германски тийнейджъри с проблемно поведение на възраст между 12 и 18 години, изпратени от един германски социален проект за превъзпитание в идиличното селце Вишеу де Сус в севернорумънския регион Марамуреш. Но вместо да получат помощ, те били изложени на брутални издевателства.

В петък (14 февруари) румънската прокуратура повдигна обвинение срещу 14 души, за които се предполага, че са били замесени в тези издевателства. Сред тях са ръководителят на проекта от германска страна Берт Шуман и съпругата му. Тяхната задача всъщност е била да се погрижат за социалната реинтеграция на младежите с проблемно поведение - в рамките на проекта "Марамуреш".

Става дума и за "пране на пари"

Разходите по проекта не са били никак малки: за всеки младеж Германия е плащала месечно суми до 6000 евро. От румънска страна проектът е бил одобрен от две институции: Службата за закрила на децата и румънското министерство на труда, което издало и лиценз на проекта, макар юридическият му статут да е неясен. Освен това, по данни на румънските разследващи органи, хора от Службата за закрила на децата дори са предупреждавали ръководителите на проекта в Марамуреш кога да очакват посещения за проверка. В тези случаи младежите били "укротявани" с помощта на медикаменти, за да не изразят недоволство от нечовешките условия, в които са поставени. Мениджърът на румънската Служба за закрила на децата, който е отговарял за проекта, също е сред обвиняемите.

Замесени в скандала са и някои местни институции, които явно са знаели какво се случва в идиличното румънско селце. Същото се отнася и до голям брой жители на селото, които са се облагодетелствали от безплатния труд на малолетните. Младежите са вършели тежка работа по полето.

Първите месеци германските тийнейджъри прекарвали в централата на проекта. Но след тази "фаза на привикване" те били настанявани в приемни семейства от различни села в околността. За целта тези домакинства са получавали по няколкостотин евро месечно - а това са страшно много пари за жителите на селските региони в Румъния. В тези отдалечени от цивилизацията села архаичните семейни традиции често пъти са по-силни от съзнанието, че има универсални човешки права. Въпросните селяни явно никога не са се питали дали експлоатацията на детски труд не е престъпление.

Специалните румънски части за борба срещу организираната престъпност DIICOT повдигат обвинение и по още няколко точки - търговия с малолетни и пране на пари. В рамките на разследването се оказало, че отпусканите от германската държава парични средства за проекта "в голямата си част не са били използвани по предназначението им". Освен това в личните банкови сметки на членовете на семейството на германския ръководител на проекта Берт Шуман имало общо 137 000 евро. Семейство Шуман обаче не било в състояние да обясни произхода на тези пари.

В рамките на разследването става ясно и друго: че на германските тийнейджъри са им били отнемани дори личните карти и паспортите, че са били поставени в изолация от външния свят и не са били допускани до учебни занятия. Много от младежите заявяват, че с бой са били принуждавани да извършват тежката физическа работа по полето.

Страхът от изолатора

Към "възпитателните методи" на екипа на Берт Шуман спадали и различни по тежест наказания - те били наричани "1 към 1" или "2 към 1" в зависимост от броя на "надзирателите". При "2 към 1" децата били заключвани в стая с метални решетки на прозорците и охранявани от двама румънски "надзиратели". Те имали право, в зависимост от моментното си настроение, да разрешават или забраняват на заключеното дете да ходи до тоалетната или да се храни. Едно от момичетата в проекта разказва, че е била принудена да приема противозачатъчни хапчета. Тя се съгласила да ги пие - от страх да не попадне в изолатора при режим "2 към 1".

В открито писмо до румънския печат германският ръководител на проекта Берт Шуман се оплака от суровите условия, в които е задържан от румънските власти от август 2019 насам, откогато се води предварителното следствие. Той говори за тъмно помещение с малки прозорчета и метална решетка. Твърди, че бил хранен с някаква отвратителна каша, както и че не му дават да разговаря със съпругата си и със свои роднини. Всичко това всъщност напомня за условията, за които разказват и германските младежи в своите свидетелски показания.

Дойче Веле отправи няколко въпроса към съпругата на Берт Шуман и адвоката на проекта "Марамуреш" Йоан Сас. Засега обаче те остават без отговор.