Точно преди две години, на погребението на починалия в затвора на Хагския трибунал за престъпленията в бивша Югославия някогашен югопрезидент, безпартийният депутат от БСП Велко Вълканов, сега пенсионер, изрече пророческите думи:

„От днес Милошевич ще бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава”.

Очевидно тази „фраза брадва”, както казват психиатрите, се е врязала не само в съзнанието на сръбските националисти, но и в мозъците на техните български „другари” от левицата, които и днес се разкъсват между поривите на своя остатъчен соц- интернационализъм и необходимостта от европейска политическа коректност.

На продължилия шест часа закрит за медиите пленум, социалистите решиха да препоръчат на управлението и парламента

да се изчака с признаването на Косово

докато не се получат доказателства за спазването на плана „Ахтисаари.”

Очевидно дискусиите са били доста остри, тъй като още в началото на февруари, много социалисти изразиха безапелационната си подкрепа на запазването на териториалната цялост на Сърбия. Тогава евродепутатът от БСП Евгени Кирилов и членът на ВС на соцпартията Илия Божинов, единствен гласувал против решението на съботния пленум, се обявиха категорично срещу признаването на Косово напук на официалната позиция на партийния лидер Станишев и външния министър Калфин. Друг силен глас от Лявото крило на левицата, този на международния юрист Иван Генов, тогава повтори тезата на Москва, че

легитимирането на Косово ще бъде „прецедент, който ще роди опасна практика от сблъсъци на регионално и глобално равнище.”

За трудното напасване на позициите в движение говори и разминаването между премиера Станишев, който е наложил признаването на косовската независимост с изпълнението на известни условия във времето и неговия заместник и външен министър Калфин, който настояваше акта на признаването да стане веднага.

Едва ли някой в България оспорва деликатната ситуация около европейския проблем Косово и съседските притеснения на страната. Но когато членството в ЕС пред страните от Западните Балкани е без алтернатива, когато основните страни от Европа и САЩ вече признаха новата независима държава, в която България освен свое малцинство има и сериозни политико-икономически интереси, когато никой не вижда по-добра възможност за решаването на конфликта от плана „Ахтисаари”, някак

странно са прозвучали тезите на социалистическата вътрешнопартийна опозиция за опасност от „дестабилизация и загуба на перспектива на Западните Балкани”.

Впрочем „дестабилизацията” е също дълбоко заложена „фраза брадва” в подсъзнанието на някогашните комунисти. От съветския идеолог Ленин, който навремето е твърдял: „Колкото по зле, толкова по-добре!” Така че, когато българските социалисти провеждат дълги закрити пленуми и след това отбягват да говорят за случилото се на тях, това е знак за внимание! При това - за сериозно внимание!