Народното събрание гласува да почете с минута мълчание жертвите на комунизма. Първи февруари е обявен за такъв ден, защото на тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на първи и втори състав на т.нар. Народен съд. И когато депутатите стават на крака, един от тях излиза на трибуната и започва да спори за необходимостта от този жест, а друг напуска демонстративно залата. Нали живеем в демокрация!  

Жаблянов и Симов с удоволствие се възползват от правото си да демонстрират несъгласие, което днешна свободна България им гарантира. В годините, когато са били убивани жертвите, хората не са имали свободата да бъдат несъгласни.

Това поведение обаче не е изолиран инцидент. Ако беше такъв, щеше да е интересен единствено с безвкусицата си. Стореното от депутатите социалисти се вписва в тенденцията на втвърдяване на БСП, която зави устремено назад и постави сред своите приоритети защитата на комунистическия режим. Левицата сгъсти във времето посланията си, които накратко звучат така: Тогава беше хубаво, сега е лошо! С това поведение БСП се самоизолира и дава възможност на ГЕРБ да продължи да получава подкрепа с основния мотив „Ние спираме комунистите“.

Доктрината „Нинова“

Да се върнем около година назад - тогава предстояха избори. Лидерката на БСП Корнелия Нинова беше поканена в една телевизия, заедно с едно от младите лица на партията Крум Зарков. Той обаче закъсня за ефир и обясни това с думите: "Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!". Седмица по-рано Нинова беше обяснила на предизборна среща как „демокрацията ни отне много“.

На изборите през 2017 ГЕРБ отново победи БСП, а изследвания показаха, че за част от хората изборът е бил мотивиран основно от страха да не се върнат бившите комунисти.

И тези две реплики, и поведението на двамата депутати днес не могат да бъдат приемани като нещо изолирано. БСП реши да поведе битка срещу новата учебна програма по история и включването на престъпленията на комунистическия режим. Популярни лица на партията не пропускат да критикуват обществената БНТ, защото в програмата на телевизията намират място дискусионни предавания и документални филми, които запознават публиката с реалността по време на тоталитарния режим. „История.БГ“ е любима мишена за критика на социалистите, но не само. Защитата на комунизма върви заедно със защитата на интереса на Русия – БСП ляга и става с темата за санкциите срещу висшите руски представители, замесени в незаконното анексиране на Крим. Агресивното противопоставяне на Конвенцията  за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие постави последния щрих върху нейния образ. А той поразително много напомня за бившата комунистическата партия БКП.

Опозиция в оставка

Линията „Нинова“ на БСП е добра новина за ГЕРБ. Управляващата партия на практика няма опозиция, която да контролира всяко нейно действие и да предлага реална алтернатива. Носталгията по комунизма може и да гали ушите на малка част от избирателите, но мнозинството българи отдавна са наясно, че това не е алтернатива.

Поведението на БСП отвори още една ниша за ГЕРБ и партията на Бойко Борисов не пропусна да се възползва: антикомунизмът присъства все по-често в репертоара на управляващите. Факт е, че именно при това правителство престъпленията на комунизма най-после влизат в учебната програма. Но факт е също, че само преди година висши представители на ГЕРБ обясняваха от екрана, че към 1989 г. „почти всички бяха в БКП“. Само в последната седмица депутати от управляващата партия прочетоха от парламентарната трибуна две антикомунистически декларации. Дори обвиниха останалите извън Народното събрание малки десни партии, че „по тяхно време“ (1997-2001 г.) не е била извършена лустрация. Малка подробност е, че през 1999 г. Конституционният съд отмени лустрационния закон за администрацията с гласа на Георги Марков, който по-късно бе осветен като сътрудник на Държавна сигурност, а днес е депутат от... ГЕРБ.

Темата за миналото обаче все по-често присъства в политическите спорове и инатът на БСП по този въпрос не е единственото обяснение. Наскоро бе публикувано първото подробно изследване „Концлагерът Белене“. Част от медиите показват истории на жертви и не бягат от темата. Годините минават, но темата продължава да е актуална – предизвиква интерес у едни и раздразнение у други. Историята не може да бъде заметена, а БСП отново реши да бяга назад.