Не е вярно, че БСП изпада за пръв път до трета политическа сила - така бе и при появата на царското цунами НДСВ през 2001-а. Но тогава тя имаше 783  000 гласа. После идваше на власт с по милион, че и повече гласове и едва след кабинета "Орешарски" падна до половин милион. Сега Столетницата е с рекордно малкото 477  000 гласа и то не след консумиран мандат, а след 4 години в опозиция, след многомесечни протести срещу властта и умора от над 11-годишното управление на ГЕРБ.

Затова не звучат сериозно бодрите очакванията на Корнелия Нинова, че БСП ще възкръсне като преди. Признанието ѝ, че изборният провал е защото партията е възприемана като част от статуквото, звучи като диагноза без изгледи за лечение.

От разнородна маса до централизирана лидерска партия

БСП при Нинова се промени драстично, независимо дали прочитът на промяната е оправдателен или укорителен. Според лидерката задкулисието е проникнало и в собствената ѝ партия и след предприетите от нея мерки то си отмъщава.

Действително влиятелни среди в БСП почти открито търсеха колаборация с ГЕРБ. Нинова изхвърли червени велможи и бизнесмени и превърна партията си в лидерска. Легитимира властта си чрез пряк избор от партийните членове и се обгради с предани ѝ хора в Изпълнителното бюро.

Но точно това доведе до свиването на партията. БСП никога преди това не е била лидерска партия, дори в самото начало, по времето на Лилов и Луканов. При Виденов, Първанов, Станишев и Миков винаги е имало силни, ограничаващи влиянието на лидера нотабили - кой властва над столичната организация, кой в Пловдив, кой държи енергийното лоби, кой разузнавателното и пр. Крум Зарков и Георги Свиленски нямат силата на неотдавнашните червени асове Румен Овчаров и Румен Петков, защото няма как да се откъснат от полата на Нинова, а свежестта им на нови лица е почти увяхнала.

Няма ги и някогашните идейни течения, които разкрасяваха лицето на Левицата. Замрял е и партийният живот по клубовете, който отличаваше БСП от останалите партии - от популистки мастодонти като ГЕРБ, където партията е само ръкопляскаща масовка и от формациите на градската десница, наподобяващи политически движения, активизирани през социалните мрежи. 

БСП наподобяваше федерация от местни феодали, мрежи на бивши ченгета, енергийни лобисти, родови кланове, идейни течения, редови носталгици по соца и по Русия, пенсионери, предани по инерция и пр. - разнородна, но винаги добре мобилизирана партийна маса. Което само по себе си беше предпоставка за голяма политическа сила. В момента, в който бе здраво централизирана от Нинова, БСП неизбежно се смали. Включително и защото прогонените и недоволните започнаха ако не да работят открито срещу бившата си партия, то поне да не са ѝ електорално верни. Не са за подценяване например възможностите за саботаж на изгонения от Столетницата пловдивски велможа Георги Гергов. Впрочем и в Пловдив, заради или въпреки Гергов, БСП взе двойно по-малко гласове спрямо предишните парламентарни избори.

При своята "Желязна лейди" БСП загърби социализма

Нинова е повела саморазправа на много широк фронт. Тя свали доверието си от евродепутатката на социалистите Елена Йончева, която я бе обвинила, че прикрива Бойко Борисов, даде на съд лявата политоложка Татяна Буруджиева и журналистката Калина Андролова за изказани мнения и дори отказа да заяви подкрепа за втори мандат на Румен Радев, когото сама бе издигнала за първия. Накрая се обзаведе с политолог (за кратко началник на кабинета на президента), който от предизборно спретнатата си социологическа агенция прогласи изборна победа за БСП.

При Нинова БСП позагърби социалистическата си идентичност заради силно консервативно залитане. Столетницата застана в челните редове на хора "срещу джендъра" и Истанбулската конвенция като изуми Партията на европейските социалисти и отлъчи нейния лидер Сергей Станишев. Нинова дори обяви иконата на британските консерватори Маргарет Тачър за свой любим политик.

Застанала в социалистическо-консервативен разкрач, БСП пропусна да произведе отчетливи и свежи послания в предизборната си кампания. Подобно на почти всички останали партии у нас, тя страда и от дефицит на интелектуален и експертен потенциал. Сред масата от дългогодишни депутати и посредствени апаратчици малцината млади професионалисти не могат да осигурят необходимата доза политическо въображение и енергия, която да изтласка Столетницата към властта.

С или без Нинова БСП напуска А група

Нямаше как Нинова да подаде оставка след изборния провал - тъкмо когато е успяла да превърне БСП в изцяло подчинена на себе си партия. Но и оставката не би променила нищо – партията не може автоматично да се реставрира в предишния си вид, чиито анахронизми и без това едва удържаше в името на единството и големината си.

БСП изглежда трайно се е смалила до второстепенна политическа сила. Дори този ѝ статус ще бъде застрашен, ако се появи малка, но автентична лява партия. Смалената и с пробита лява идентичност Столетница сама разчиства терен за попълването на липсващия ляв цвят в политическия ни спекър. Появата на едно ново и жизнеспособно ляво може не след дълго да прати БСП при партиите, които се радват на прескачането на изборната бариера. 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.