След няколко години лутане БСП най-после се спря на някакъв политически облик: като отиде да се поклони в къщата-музей на Тодор Живков в Правец, ръководството на партията даде сигнал какво място в политиката си избира. От миналата седмица БСП официално харесва диктатори, намира за адекватни авторитарните режими, противник е на пазарната икономика и на Западна Европа, привърженик е на всеобщото социално равенство в бедността и на националистическата държава. Политиката на покойния Живков отговаряше горе-долу на това описание и няма причина той да бъде разглеждан извън нея.

Двете ери след 1989

В началото на прехода БСП много се ядосваше, когато я свързваха с Живков. Обявяваше се за модерна левица и симпатизант на социалдемокрацията, смени си името, изключи Живков от партията, а някои групи в БСП дори настояваха да се признае на глас вината на партията им за множество престъпления. В това първо десетилетие след промените в Източна Европа масово късаха с комунистическите диктатури - другаде по-енергично, по-мотивирано и по-необратимо, но и България не беше изключение.

С идването на Сакскобургготски настроенията в страната се промениха - стана приемливо да си партия без лице и дори без политическа ориентация. Всичко това беше заменено с носталгия по едноличното управление и доверие в това, че произволът във взимането на решения може да е продиктуван от грижа за народа. В тези години БСП направи първата видима крачка назад - прие внучката на Живков в парламентарната си група и откри паметника му в Правец. Но това беше само едното лице на БСП, доколкото другото приемаше съвсем “капиталистически” данъчни закони и дори му се налагаше да се оправдава за това, че води “дясна политика”.

Третата ера

С поклонението в музея на Живков започва своеобразна трета ера, в която обвързването на БСП с бившия диктатор вече не само не се камуфлира, но дори е търсено, желано и изложено на показ. Отминало е времето, когато подобен жест се налагаше да бъде съпътстван с уточнения за широката аудитория, да бъде представян като пиар недомислица или оправдаван с някакви и без друго неподлежащи на разбиране нюанси в Живковата политика. Сегашното поклонение в Правец няма дори информационен повод - то не е свързано с дата от живота или кариерата на Живков. И затова очевидно става дума за демонстративно-декларативен акт, който казва: оставаме с Живков, запомнете го.

Онова, което не е много ясно, е дали тази почит към Живков наистина е автентична, а демонстрацията ѝ - лишена от чувство за срам. Новата председателка на БСП има незаслужената слава на човек, протежиран от правителството на Иван Костов в края на 1990-те - време, в което тя е назначена за директор на Техноимпортекспорт. Някои кръгове в БСП и до днес не я разглеждат като съвсем техен човек. И затова желанието ѝ да се представи като най-правоверна живковистка с цел да обезоръжи подозренията изглежда като прозрачен пиар. Със същия успех бихме могли да я видим и с тениска с лика на Сталин или пък с плакат, на който пише, че Георги Марков е жив.

Впрочем, с това почитание към престъпник БСП е напълно в духа на времето. Насреща е опонентът - масово харесваният Бойко Борисов, бивш охранител на същия този Живков и автор на сложния за описване модел на управление, в който произволът е маскиран с шеги, закачки, хитроумни подмятания и дебелашка прямота. Тоест, с всичко, което Живков щеше да проявява всекидневно, ако беше позволил свобода на изразяването поне на самия себе си. На всичко това е нужен адекватен отговор отляво и в БСП много добре са го разбрали.