Понеже е съставен на политически принцип, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация изразява волята на основните партийни играчи. А последните пък, тъй като са избрани пряко от народа, би трябвало да представляват интересите на целокупното българско общество. Сега виждаме как набързо бе постигнато съгласие, което в предишните години не идваше дори и след най-тежки родилни напъни. За двайсетина години демократично управление въпросът за приватизацията на тютюневия холдинг се превърна в символ на тежки политически игри, в истинска ябълка на раздора и доказателство за това как икономическите интереси биват поставяни над обществените.

Кон за кокошка

Дълго време холдингът бе инструмент в ръцете на ДПС за осигуряване на електорална подкрепа заради основния поминък на избирателите на Движението. И ако приемем, че това наистина е финалът на сагата с раздържавяването на предприятието (чака се само одобрението на Комисията за защита на конкуренцията), редно е да се запитаме: как са защитени интересите на държавата и на обществото?

Грубо пресметнато: 40% от населението на страната пуши цигари, “Булгартабак”-холдинг държи около 37% от пазара в България и внася годишно в държавния бюджет около 1 млрд. лева под формата на акцизи и ДДС. Затова да попитаме: постигнатата цена от 100,1 млн. евро не е ли сделка на принципа "кон за кокошка", имайки предвид, че само активите на компанията надхвърлят 560 млн. евро? Да не говорим за собствени търговски марки, пазарни дялове и т.н.

Според експертите, не изкупуването на тютюна, което е гарантирано, а изплащането на държавните субсидии са истинският проблем на производителите. Въпреки това тъкмо изкупуването е залегнало като основен критерий в продажбата. Затова пък в договора сериозно са занижени санкциите за неизпълнение на поети ангажименти. Като откровено популистки пък могат да бъдат определени клаузите за запазване предмета на дейност (повече популистки) и средносписъчния състав на работниците (по-малко популистки).

Но най-скандалното в цялата приватизационна процедура е условието, което задължава бъдещия собственик да преработва еди колко си тона тютюн годишно, което на практика елиминира големите стратегически инвеститори, които не се занимават с изкупуване и преработка на тютюн. Затова да попитаме и следното: прозрачно и в условията на истинска конкуренция ли в крайна сметка беше продаден "Булгартабак"?

Не се ли повтаря сценарият "Лукойл"?

Няма как да отминем и най-болезнения от всички въпроси - кой е истинският нов собственик на "Булгартабак", криещ се зад руските пари на австрийската фирма-купувач? В публичното пространство се тиражират най-различни имена - на близък до Ахмед Доган депутат и медиен магнат, на шеф на голяма корпоративна банка, на собственици на винзаводи и цигарени фабрики и няколко фигури от бившето царско правителство в орбита около управителя на дружеството-купувач.

Офшорната регистрация на дружеството крие реална опасност от смяна на собствеността, въпреки договореностите. И докато лешоядите разкъсват плячката, е редно да се запитаме и това: кои точно външнополитически интереси на България обслужва сделката за тютюневия холдинг? И не се ли повтаря сценарият “Лукойл”?

Продажбата на “Булгартабак” е лебедовата песен на национално-отговорния политически елит на България. Тя е последен рефрен в едно лошо изпълнено през годините музикално-сценично произведение с предишни актове като "Балкан", "БТК", "Булбанк" и др. То показа, че общественият интерес не е нищо повече от стока между партии и мощни икономически структури, готови да платят дори цената на националната зависимост.