Що за животни са овцете и дали имат собствено мнение по въпроса за цвета на пасището? И да имат и да нямат, то не е важно, защото не могат да го споделят с овчаря. Това прави овчарлъка една доста трудна професия, която в Германия дори се изучава официално.

Професионалото обучение продължава 3 години, две от които са практически и една теоретична. В средата на обучението се провежда междинен изпит, който има за цел да провери дали е усвоена добре техниката на професията. Обучението приключва с изпит - с теоретични и практически задачи.

Как се става майстор-овчар?

Един "дипломиран" овчар може да се специализира в тънкостите на занаята, като продължи обучението си от 2 до 3 години, след което получава титлата „майстор“.

Това не е шега, така се става овчар в Германия. Не е шега и олимпиадата по овчарство, която се провежда в Щетбах, Бавария от 25-ти до 27-ми септември. Там овчари от цяла Германия показват тънкостите на занаята и кръстосват геги в борбата за прозвището „овчар на годината“.

На това състезание всеки овчар получава непознато стадо от 300 овце – идеята е да бъдат избегнати симпатиите и заученото послушание на собственото стадо. Все пак целта е да се избере победител в равноправна конкуренция. Овчарите, с помощта на кучетата си, преминават през различни етапи и препятствия. Подробности разказва Ханс Чифлерт, един от съдиите на състезанието:

„Овчарят трябва да премине през различни препятствия, които са свързани с всекидневната му работа. В една кошара са събрани 300 овце, които той да извежда. След това преминава с животните през различни категории - прекарване на стадото през тесен път, прекарване на стадото през участък при наличието на превозно средство, т.е. ако идва насреща кола. След това има и мост като препятствие. Разбире се подчинението, прилежността и самостоятелността на кучето също се оценява по точкова система. Състезанието отразява всекидневната работа на овчаря, но в по-сбит вариант.“

Олимпиади по овчарство се провеждат от 108 години

Дългогодишният опит показва, че за доброто представяне на един овчар не са нужни само късмет и „попътен вятър“, но и добър професионален усет, познания за здравословното състояние на животните, както и стабилно изградена връзка между овчаря и овчарското куче.

Съдията Ханс Чифлерт разказва за тясната връзка, която съществува между кучето и овчаря: „Те са едно цяло. Овчарят в ролята си на водач, овчарското куче и стадото, това са трите елемента, които трябва да бъдат едно цяло, иначе не функионира. Овчарят дава на кучето команди – словесни, с ръкомахане, а и с размахване на гегата, като му показва къде да спре.“

Гегата на германския овчар е един мултифункционален атрибут. Тя не е обикновена дървена тояга. Долният й край завършва с малка метална лопатка и кука, а горният и край е заоблен и уплътнен с гума. Гегата има различни приложения – освен за сигнали към кучето, с помощта на лопатката овчаря може да загребе малко почва и да я хвърли по отклонилите се овце, за да ги насочи в правилната посока. С лопатката овчарят също може да откопава отровни растения от пасището. Куката също има важно приложение – с нея овчарят хваща краката на овцете. Горната част на гегата с гуменото си уплътнение внася комфорт в дългите часове по поляните, тъй като овчарят я ползва за облягане.

Тази година на съзтезанието по овчарство участват 11 овчари. Всеки от участниците ще има един час на разположение да преведе и нахрани "контролното" стадо.