1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бунтът на декласираните

9 януари 2013

Вместо компромиси и разум - стари инстинкти и вироглавие. В Северна Ирландия някои само чакат повод, за да възпламенят предишните вражди и омрази. Това е бунтът на декласираните. Въпреки това война там няма да има.

Снимка: Reuters

Това, което другаде би се взело за незначителен детайл, в Северна Ирландия отново възпламени етническия барут. Дори 15 години след формалния край на гражданската война в британската провинция Ълстър, ситуацията там е всичко друго, но не и нормална.

От седмици насам има демонстрации и сблъсъци с много ранени и арестувани. И то само защото градският съвет в Белфаст взе решение британското знаме над кметството да се развява не постоянно както досега, а само по специални поводи, например деня на коронясването на кралицата.

Макар в Белфаст да не липсват британски символи, някои лоялисти на бърза ръка обявиха станалото за светотатство. Британският флаг бил неразделна част от тяхната идентичност. Цялата история беше добре дошла за онези пробритански среди, които са и без друго недоволни от развитието на Северна Ирландия и изгубените си стари привилегии.

Реваншистки емоции

Битки като едно времеСнимка: dapd

Те скърбят по времената, когато диктуваха положението и когато беше достатъчно да вдигнат телефона и да се свържат с някой подходящ роднина, за да си осигурят желаното място за работа. Днес протестантите са принудени да се конкурират с младите католици, които в много от случаите са и по-амбициозни и по-добре квалифицирани.

Въпреки това сблъсъците в Северна Ирландия не са предвестник на нова гражданска война. Голямото мнозинство от 1,7-те милиона северноирландци искат да останат част от Великобритания. Те обаче не желаят да се връща предишното еднолично управление на протестантите, нито бруталното британско потисничество на католиците. Не искат отново да преживяват ежедневния терор на въоръжените банди, който отне живота на над 3 500 души и приключи едва през 1998 година със споразумението от Разпети петък.

Оттогава насам в Северна Ирландия се промениха много неща. Бяха създадени политически институции, в които протестанти и католици са равнопоставени. Полицията се грижи за реда, а икономическото възстановяване върви добре. Северна Ирландия бележи скромен икономически подем и се превръща в привлекателно място за туристите.

Всички тези постижения сега са застрашени от телевизионните кадри, които обикалят света. Те показват само едно. Северноирландският мир не е стабилен - в страната няма честно и искрено помирение между народностните групи. Северна Ирландия все още не се е превърнала в нормално място за живот.

АГ, ДПА, ДР, ЙШ, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ