Мабрука, една от носещите бурка френски мюсюлманки, стои предимно вкъщи. Младата жена излиза само за покупки или до банката, неизменно с бурка на главата, рискувайки всеки път да бъде глобена със 150 евро.

В банката обаче й казали, че с бурка не може. И Мабрука се видяла принудена да преотстъпи пълномощията за банковата си сметка на своя съпруг. "Сега вече наистина съм зависима", споделя тя. "Преди сватбата ни работех. И тогава носех бурка, но без проблеми ползвах обществения транспорт, пътувах, излизах с приятелки. След забраната всичко това стана невъзможно, така оставам затворена между четирите стени."

Бурката като присъда

Забраната на бурката във Франция бе въведена от дясноконсервативното правителство на президента Саркози на 11 април 2011 - с надеждата да бъде укрепена сигурността, да бъде поощрена равнопоставеността и да бъде защитено достойнството на жените. Само че животът на онези френски мюсюлманки, които въпреки това държат на бурката, не е станал нито по-сигурен, нито по-независим. Точно обратното, както показва случаят с Мабрука.

Забраната предизвика много шум и дискусии. В действителност обаче жените, които пряко са засегнати от нея, не са много - към 2000. По данни на френското министерство на правосъдието в първите шест месеца след влизането на закона в сила е имало само 100 случаи, в които жени, носещи бурка, са били задържани от полицията. В десет от случаите се е стигнало до жалби и съдебни дела. На Хинд Ахмас и Наит Алит, например, били наложени глоби от 120 и 80 евро. Двете завели дела, тъй като според тях забраната на бурката е противоконституционна, нарушава свободата на личността и свободата на вероизповедението. Двете жени са решени, ако се наложи, да стигнат и до Европейския съд по правата на човека.

Френската чувствителност

Председателката на Европейския форум на мюсюлманките Ноура Ябалах не вярва, че ситуацията може да се промени, дори и на президентските избори след по-малко от месец да спечели кандидатът на социалистите Франсоа Оланд. "Франция е много чувствителна към мюсюлманската общност", казва Ябалах. "Хората се страхуват от тези, които наричат себе си мюсюлмани, но правят атентати и са агресивни, независимо че те са само нищожно малцинство."

Ябалах се бори за премахване на предубежденията към мюсюлманките във френското общество и за взаимно разбирателство. Самата тя не носи бурка, носи само мюсюлманска забрадка и въпреки това е настроена критично към забраната. Според нея тази забрана не само не е допринесла за еманципацията на френските мюсюлманки, а е постигнала точно обратния ефект. Въпреки това Ябалах призовава: "Съветвам мюсюлманките в Европа да не крият лицата си. Всеки, който се забулва така, се изолира от обществото. Това е бариера, която пречи на жените да участват в обществения живот."

Автор: Дж. Импей, Б. Рачева; Редактор: Й. Йорданова