Пол Бремър, американският проконсул в Багдад, си беше стегнал вече куфарите, така че след церемониалното ръкостискане без да губи време се качи веднага на самолета, който го върна в Америка.

Много скоро ще стане ясно впрочем, че в Ирак нищо съществено не се е променило - нито по отношение на хаотичното положение със сигурността, нито по отношение на американското военно присъствие. Миналия ден президентът Буш отново повтори, че американските сили ще останат в страната дотогава, докато иракските войници и полицаи били в състояние сами да се грижат за сигурността. Само че тъй като това не се удава на могъщата американска военна машина, е много съмнително как това ще успеят да постигнат слабо въоръжените и слабо мотивирани иракски въоръжени сили.

Оттеглянето на американците от политическата власт в Багдад има на първо място вътрешнополитически, вътрешноамерикански причини. Според едно допитване от края на миналата седмица американските граждани за пръв път дадоха да се разбере, че смятат войната в Ирак и продължаващото оставане на американските войски там за погрешно. Същевременно положението в Ирак все повече се налага като основна тема в разгарящата се предизборна борба. Затова Буш трябва поне да създаде впечатлението, че възнамерява да се измъкне от убийствената клопка на другия край на света.

Никак не е сигурно дали това ще му се удаде. 135-те хиляди американски войници остават засега в Ирак. Това означава, че ще продължат да умират американски войници и да се трошат парите на американските данъкоплатци. И естествено, че вината за всичко ставащо в Ирак се хвърля и ще продължи да се хвърля върху правителството Буш.

Да се мисли за частично, камо ли пък за пълно изтегляне на американските войски от Ирак засега е нереалистично, още повече, че патньорите от НАТО като Франция и Германия отказват да изпратят собствени войници там. Обещаната от европейците помощ за обучението на иракски войници и полицаи е от американска гледна точка само един символичен жест, който не върши никаква работа на Буш.