Историята ще покаже, че Ангела Меркел е била права, предрече председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер. Звучи доста смело тази прогноза на фона на сегашната тежка криза в ЕС, търсещ решение на бежанската криза и на въпроса за собствената си идентичност. Дори не е сигурно, че историята ще ни даде достатъчно възможности да проверим отговора на въпроса права ли е била Меркел или не.

"Решението" Турция

В надпреварата с времето, общественото мнение и страните от ЕС, които не харесват нейната политика спрямо бежанците, германската канцлерка не успя да спечели допълнително почва под краката си на срещата на върха в Брюксел. На практика всички страни-членки на общността искат намаляване на броя на бежанците в Европа и настояват за по-надеждна защита на външните граници на ЕС. Повечето съседи на Германия се съмняват, че целта, преследвана от Меркел, може да бъде постигната с усилията само на една държава, на която Меркел разчита изцяло - Турция. Вярно е, че тя няма никаква вина за това, че турският премиер не участва на тази среща в Брюксел. Но причината за неговото отсъствие налива допълнително вода в мелницата на онези, които предупреждават да не поставяме този съдбовен за Европа въпрос в зависимост от една държава, чиято вътрешна и външна политика се определят от един човек като Реджеп Ердоган. Тоест - да не зависи всичко само от добрата воля на турската държава, нейната надеждност и политическа стабилност.

Дали до срещата ЕС - Турция в началото на идния месец Ердоган ще проумее, че е от интерес и за самата Турция ЕС да престане да се кара и дели под тежестта на бежанската криза? Но това не променя, разбира се, с нищо факта, че Турция е изправена пред много вътрешни и външни предизвикателства.

Светлината идва от Изток?

Дори една Виена, която именно на турците дължи кафето и кифличката, не е убедена, че идеята е добра. Австрия, която дълго и самоотвержено следваше курса на канцлерката Меркел, сега се извърна, сякаш е направлявана от баварския премиер Хорст Зеехофер и неговия Християнсоциален съюз. Вторият важен елемент от плана на Меркел - разпределението на бежанците в целия ЕС - се провали така катастрофално, че на срещата в Брюксел тя изобщо не пожела да повдига въпроса отново, за да не става смешна, по нейните собствени думи. Турция едва ли ще спре потока от бежанци през Егейско море и едва ли ще отвори границите си за още бежанци от Сирия, ако Европа не отнеме поне част от бремето на Турция с бежанците.

В тази мегакриза в ЕС наистина всичко е взаимносвързано. Затова правилният подход би бил всички, които са засегнати от нея, да търсят заедно решението. За някои това означава най-напред да установят, че са засегнати от кризата. Берлин пък ще трябва да си даде сметка за друго: че неговата политика на отворените врати не помага на Европа да реши проблема. Но и страните от Вишеградската група, които навремето отхвърлиха "съветското робство", за да се върнат "обратно в Европа", също трябва да дадат своя принос за това обединена Европа да не се разпадне под натиска на несекващите бежански потоци, за което допринасят също и бомбите на Путин в Сирия. Този техен принос не може да се изразява само с думата "не", с оградите по границите и засиления граничен контрол.

Само с общи усилия

Въпросът съвсем не е само в това дали бъдещето ще покаже кой в случая е бил прав. Да оставим настрана историческата оценка. Въпросът е в това, че европейските държави все още имат възможност да вземат нещата в собствените си ръце и да намерят общ език по един жизненоважен за тяхното бъдеще въпрос. Както винаги са успявали да намерят обща линия на поведение в процеса на европейското единение. И тази обща линия на поведение може да бъде само една: линията на компромиса.

Бертолд Колер (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг)

www.faz.net

Всички права запазени. © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main