Според лаконичното определение на Уикипедия, днешното значение на думата „гето” се отнася за всяка бедна или престъпна градска част. По обясними причини жителите в тези рискови зони се нуждаят от социална защита, от специални програми, които да помагат за тяхната интеграция и да пречат на всекидневните дискриминационни практики. Когато обаче държавната администрация се държи с „Хората от гетото” в противоречие със закона и етиката, на тях не им остава нищо друго освен да се оплачат на "Арменския поп"…

Да живеят Царят и Пъдарят…

Гетото - образно казано - е работният терен на обществения защитник. Само че в годините на прехода, които станаха и години на гетоизация за не малка част от българското население, адвокатът на народа не се появи. Неговото отсъствие впрочем, както и засилващото се чувство за безизходност (и безпросветност) обясняват митологизирането на фигури като Царя (и Пъдаря), стремежа на хората да търсят Силната Ръка, да вярват на нея вместо на себе си. Това обаче е друга тема. Думата ми е за Обществения защитник след годините на прехода.

Смисълът на институцията обществен защитник е да бъде коректив на властта; да бъде адвокат на обществото. Как ще стане това в България обаче, когато не обществото посочва своя избраник, а властта предопределя и този избор? Миналата седмица народните представители нарушиха закона, който предвижда 3-месечен задължителен обществен дебат по темата. Дебат нямаше. И откровено предрешеният избор доведе до гласуването на предварително определената фигура.

Новият омбудсман Константин Пенчев не даде знак, че вижда проблем в начина, по който зае този пост. Точно в това обаче е проблемът. Защото общественият защитник е призван да упражнява контрол върху управлението и да следи за спазване на правилата. Като се започне от правилата, засягащи собствената му професионална кариера.

Вездесъщата Силна Ръка

Ще успее ли досегашният висш магистрат да изпълни със съдържание една институция, която - от създаването си преди 5 години до днес - не съумя да наложи промяна в приоритетите на политическите делници и остана забодена като бутониера в задължителния дрес код на псевдоевропейската ни модерност?

Ще успее ли Константин Пенчев да се еманципира от политическото мнозинство и да заеме подобаващото му се място в едно изнервено, уморено от прехода и обезверено общество? Общество, което продължава да вярва на Силната Ръка, вместо на собствените си жизнени сили. Общество, което няма на кого да се оплаче, освен на "Арменския поп". Е, и на бате Бойко, разбира се! Отговорът на този въпрос - в следващия епизод от Квартала на богатите…