Владимир Цветков е знаел едно: че по някакъв начин трябва да привлече внимание към тази футболна среща. Защото би било немислимо първият официален мач по женски футбол в ГДР да се играе пред празни трибуни, пише сайтът "Jungle world" и разказва как българинът, който по онова време следвал в бившата ГДР, упорито преследвал целта си. Цветков разговарял с най-различни хора, повечето от които смятали, че става дума за някаква шега. А други направо му казали, че бюстовете на състезателките щели много да пречат...

"Чужд на женската природа"

Цветков преговарял със скептично настроени партийни функционери, потърсил помощ и от известния журналист Карл-Едуард фон Шницлер - водещ на прословутия "Черен канал". Накрая българският студент си послужил с необикновено средство. По време на мач на футболния отбор „Унион Берлин" той се изкачил до говорителската трибуна и започнал да убеждава спортния репортер Хайнц-Флориан Йортел да прочете анонс за предстоящия женски двубой. И наистина: в почивката между двете полувремена прозвучала реклама за мача. В резултат общо 1 600 души дошли да гледат женската футболна среща между отборите „Емпор Дрезден" и „Емпор Посендорф", състояла се на 4 август 1969 година.

В продължение на дълги години футболът е спорт, от който жените са напълно изключени, а през 1955 женският футбол е официално забранен във Федералната република, отбелязва по-нататък сайтът „Jungle world" и не без ирония припомня прочутите параграфи на Германския футболен съюз от онова време, в които се казва, че футболът е „като цяло чужд на женската природа" и че този спорт „несъмнено уврежда телата и душите на жените". Формулировки, които отразяват съвсем точно преобладаващото мнение в тогавашното общество.

"Ритането е явно специфично за мъжете"

През 1950-те години футболни функционери из цяла Европа забраняват женския футбол със сходни аргументи. Едва в края на 1960-те се пораждат първите съмнения в правотата на казаното от холандския философ Фред Бойтендейк, който през 1953 заявява следното: „Никога досега не се е удавало да накараш жени да играят футбол. Ритането е явно специфично за мъжете". От него е и следната добавка: „Оставям настрана въпроса дали понасянето на ритници е нещо специфично за жените".

Германският футболен съюз отменя забраната през 1970, но в продължение на дълги години интересът към женския футбол остава твърде скромен. Това се променя едва в резултат от Световното първенство през 2011. На него присъствал и Владимир Цветков, който по онова време вече бил 72-годишен. Българинът бил издирен от МДР и "Тюрингер Алгемайне", които оценили високо неговия ангажимент в името на женския футбол. „Би било хубаво, разбира се, ако пионерският дух от онези години в ГДР получи днес някакво признание", заявил Цветков пред вестник "Тюрингер Алгемайне". И добавил: „Не заради мен, а заради жените и момичетата, които тогава направиха първите стъпки в женския футбол".

През 2011 Цветков получава медийно внимание, но Германският футболен съюз дори не се сеща да му изпрати покана за Световното първенство по футбол за жени, пише в края на статията си "Jungle world".