В основата на най-новия проект на проф. Съселов стои една... бактерия. Всичко започва с откритата преди около година от учени от НАСА бактерия, която може да живее в среда, богата на арсен. На пръв поглед откритието от областта на синтетичната биология няма нищо обща със сферата, в която работи Съселов. Той обаче е на друго мнение и дори заявява: "Намираме се пред исторически поврат!"

Не сме сами във Вселената?

За да разберем над какво точно работи българският учен от Харвард, трябва да си изясним същината на научното откритие, направено преди около година - става дума за арсеновата бактерия, открита в соленото езеро Моно Лейк в Калифорния.

Тази бактерия нараства, като преработва силно отровния арсен. Доказателството, че на Земята има организми, нарушаващи законите на биохимията, наистина е революционно: то променя представата ни за това какви форми на обкръжение способстват зараждането и развитието на формите на живот, и революционизира теорията за живота на Земята и във Вселената. Оттук идва и новият импулс в търсенето на далечни планети, на което българският астроном от Харвард е посветил научната си кариера.

За да илюстрира този научен поврат, Съселов използва следния нагледен пример: "Представете си, че съществува лейкопласт, който, поставен върху рана, постепенно се превръща в кожа, напълно премахвайки раната." Така погледнато, това прилича повече на изявление на алхимик, отколкото на професор, облечен в блейзър със златни копчета и ръчно бродирана емблема на Харвардския университет.

За Съселов обаче резултатите от научните експерименти с бактерията са доказателство, че атомите могат да съществуват в най-невероятни, непознати до днес комбинации. В новата си книга "The Life of Super-Earths", която предстои да излезе в САЩ през пролетта на 2012 година, проф. Съселов разяснява аксиоматичното откритие, което придава нов смисъл на вечния въпрос дали сме сами във Вселената.

За да не останем невежи

Всяка една революция трябва да бъде разкодирана и обяснена достъпно за всеки, казва проф. Съселов и допълва: В протовен случай в голямата си част човечеството рискува да остане невежо в познанията си за заобикалящата го действителност, да замръзне на нивото от времето на Коперник. В науката предстоят бурни времена, убеден е професорът от Харвард.

Българският учен, родом от София, спечелва световната си слава през 2002 година. Тогава под негово ръководство и с разработен от самия него метод екип от учени от Харвард открива най-далечната известна ни засега планета. Става дума за планетата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.