Посланикът на ФРГ в България Матиас Хьопфнер е роден през декември 1953-та година в Потсдам. Завършил е право. Работил е в Института за международно право "Макс Планк" в Хайделберг и като адвокат. Дипломатическата му кариера започва през 1987 година. Бил е на дипломатически постове в Джакарта, Триполи и Отава.

ДВ: Господин Хьопфнер, Вие сте от четири месеца посланик на Федерална република Германия в България. Чувствате ли се добре там?

Хьопфнер: Да, мога да кажа, че това е доста интересно за мен време с оглед на събитията от лятото. От страна на Германия има силен интерес към Източна Европа. В личен план също се чувствам много добре. Успях дори да намеря къща в София. Нещо, което се оказа до известна степен проблем за моя предшественик.

ДВ: Роден сте в Потсдам - столицата на Прусия. Съгласен ли сте с твърдението, че българите са прусаците на Балканите?

Хьопфнер: Прекалено отскоро съм в България, за да мога да отговоря на този въпрос. Трябва да призная, че до известна степен ми липсва база за сравнение, но така като се замисля, не ми се струва, че България е особено пруски ориентирана.

ДВ: Защо? Кое от пруското Ви липсва?

Хьопфнер: България е все пак страна, която има южноевропейски характер, страна, която е ориентирана към югоизтока заради историята си. С Прусия свързвам по-скоро северногерманския тип.

ДВ: Беше ли Ви трудно да се ориентирате в българската политика, в отношенията между отделните партии и открихте ли нещо, което бихте определили като типично за България?

Хьопфнер: В действителност това не е лесно. Всеки незапознат с отношенията между отделните политически сили в България се ориентира първоначално трудно. За кратко време в тази страна бяха извършени драматични политически промени. Разбира се, за мен беше предимство това, че малко преди пристигането ми в страната беше създадено ново правителство. Така че не само аз, но и останалите колеги в посолството трябваше тепърва да създават контакти с новите управляващи. От друга страна, известно е, че ГЕРБ има особено близки отношения с Бавария. Това беше също от полза за мен, защото вратите са отворени и се водят активни разговори.

ДВ: Българският премиер Бойко Борисов подчертава често тесните си отношения с ХСС и Европейската народна партия. Означава ли това, че България може да очаква дивиденти от страна на германското правителство?

Хьопфнер: Не знам дали може да се говори за дивиденти, но е факт, че имаме много тесни отношения и това не се отнася само до баварския ХСС, а изобщо до отношенията между българското и германското правителство. Надявам се, че и контактите между парламентите на двете страни ще станат по-интензивни в бъдеще. Иска ми се това да стане факт и за гражданското общество в двете държави, което означава, че развитието на неправителствения сектор в България трябва да бъде тласнато напред.

Към втора страница -->

ДВ: Тесните контакти обаче не означават, че Германия ще си затваря очите, когато България допуска грешки?

Хьопфнер: Напълно погрешно би било да си затваряме очите в такъв случай. Добрите приятелства се характеризират с това, че не спираш да си критичен към другия въпреки цялата ти солидарност с него, да не си затваряш очите, а да назоваваш нещата с директните им имена. Точно това е много важно в първите години след приемането на страната в ЕС, когато тя трябва да отговори на големите очаквания в рамките на мониторинговия процес от страна на Брюксел.

ДВ: В този смисъл забелязахте ли конкретни крачки от страна на сегашното правителство за преодоляване на двата големи проблема на България - организираната престъпност и корупцията, за които Европейската комисия непрекъснато говори?

Хьопфнер: Тази тема е в сърцевината на мониторинговия механизъм. Новото правителство представи няколко много важни проекта за промени, които са в правилната посока. Реформата в съдебната власт, например, има изключително важно ключово значение в цялостния процес на реформи, който пък е решаващ за пълната интеграция на България в европейските структури. Реформата в правосъдието е, според нас, първият много значим тест и ние се надяваме, че парламентът ще приеме промените в наказателно-процесуалния кодекс. След това, разбира се, от голямо значение е приложението на приетите закони. Не само в Брюксел, но и в отделните страни от ЕС очакват, че в България ще се стигне до ефективни присъди на хора, свързани с организираната престъпност. Ако това не се случи, България ще разочарова партньорите си. Аз мисля обаче, че с представения пакет от реформи страната е на прав път.

ДВ: Германия е търговски партньор номер едно за България, но не и по отношение на инвестициите. Мислите ли, че това е повод за безпокойство?

Хьопфнер: Най-напред искам да кажа, че към статистиките трябва да се подхожда внимателно. Германия е все още един от най-големите инвеститори в България и ако не е на първо или второ място в това отношение, а малко по-назад, една от причините за това е, че германските фирми невинаги инвестират чрез централата си. Те правят това и чрез свои представителства в други европейски страни, което разбира се, променя статистиките.

ДВ: Т.е. интересът на германските инвеститори се запазва?

Хьопфнер: Не може да се каже, че Германия е отстъпила назад като икономически партньор на България. Точно обратното. Според мен в това отношение има огромен потенциал особено сега, когато България като член на ЕС осъществи започнатите инфраструктурни проекти и подобри рамковите условия за участие в конкурси за обществени поръчки. Разбира се, връщайки се назад към реформата в съдебната власт, ще кажа, че от голямо значение е и подобряването на законовите рамки, на сигурността, свързана с приложението на законите. Всичко това би окуражило германските фирми да инвестират повече в България.

ДВ: Казахте, че има все още неизползван потенциал за инвестиции? Кои области имате предвид?

Хьопфнер: Аз лично виждам добри шансове за германски инвеститори от сферата на енергийната ефективност или пък технологиите, свързани с опазването на околната среда. Има и много други области с потенциал за инвестиции, например услугите. Да се надяваме, че когато икономическата криза отмине, пропуснатото ще бъде наваксано. В това отношение гледам с опитимизъм в бъдещето.

ДВ: В началото на разговора ни казахте, че засега не сте открили нищо пруско у българина. Успяхте ли все пак да откриете силните страни в характера на хората в тази страна и кои са те според Вас ?

Хьопфнер: Както казах, не съм отдавна в страната, за да давам оценки. Според мен обаче една от силните страни на българина е в това, че когато види и най-малката светлинка в края на тунела, е готов да премине през него. Това ме изпълва с надежда.

ДВ: До края на мандата Ви като посланик на ФРГ в България има три години. Как би ви се искало да изглежда страната след три години?

Хьопфнер: Иска ми се започнатите от сегашното правителство реформи да бъдат приложени енергично, да покажат, че са успешни на практика. Така България би подобрила и имиджа си. В този смисъл пожелавам на страната успех, който тя, според мен, заслужава.