В началото на април, на своя 60-ти рожден ден, Североатлантическият алианс ще трябва да реши и въпроса, кой ще застане начело на организацията през следващите 4 години, след като приключилият още през 2007-ма и удължен до тази година мандат на холандеца Яп де Хоп Схефер окончателно изтича.

Досегашният генерален секретар и бивш холандски външен министър постигна известни успехи на този пост, въпреки че през последните 6 години отбранителната организация трябваше да преодолява пукнатините в трансатлантическото сътрудничество, да се ангажира за първи път военно чрез мисията си в Афганистан, както и да напасва действията си с ЕС.

Паси – по-приемлив за Кремъл?

НАТО е и ще продължи да бъде в основата на европейската сигурност - 27-те членки на ЕС приемат прословутия член 5-ти като най-сериозната гаранция за общата си отбрана, а ролята на алианса в Афганистан и на Балканите е ключова за европейските интереси. Тъкмо на този фон се открояват и кандидатурите за поста генерален секретар, сред които е и българинът Соломон Паси.

В края на миналата година сп. „Шпигел” съобщи изненадващо, че „страните-членки на Алианса от Източния блок са се обединили около кандидатурата на бившия български външен министър”, а тези дни британският „Икономист” отбеляза, че „прочулият се със своя трабант Паси има опит като председател на ОССЕ” и доколкото в тази организация членува и Русия, това може да го направи „по-приемлив за Кремъл”.

Наивно е да се очаква, че доказалата се личност на известния дипломат и политик на българската и европейска политическа сцена би имала някакви шансове за поста, без да се вземат предвид два фактора – отношението на новата американска администрация към неговата кандидатура, както и

предизвикателствата пред алианса

през следващите години. В специалното си послание до НАТО, изпратено ден преди официалното встъпване в длъжност, новият американски президент Барак Обама изтъква, че алиансът освен да подпомогне афганистанския народ трябва „да предостави помощ на народите от Централна и Източна Европа в един момент, когато те изцяло се интегрират в демократична Европа".

От друга страна до април членките на НАТО ще трябва да формулират прецизно изискванията си за бъдещия генерален секретар – да защитава твърдо позициите на организацията срещу Русия и талибаните, да бъде опитен преговарящ и гласът му да бъде чуван в Европа и САЩ.

Макар на пръв поглед да е по-малко известен в „голямата политика”, със своя дипломатически опит и доказани политически възможности Соломон Паси би могъл успешно да покрие тези изисквания. И да разчита на успех в случай, че евроатлантическата общност прояви необходимата визия и през април реши да подкрепи неговата кандидатура.