„Историческата памет на българите до голяма степен е обременена от комплекса за малоценност. За изграждането на този комплекс основна роля изиграва няколковековното османско владичество върху българските земи. Оттам е и този атавистичен страх, който е вкоренен във всеки един от нас – да не би да се окажем роднини на турците! По-лошото е, че продължаваме да крием този страх от самите себе си” – казва в интервю за Дойче Веле професор Пламен Цветков. Историкът все пак успокоява онези, които се тревожат: дори да има родство, то не прави нито българите - турци, нито турците - българи.

Какви славяни са българите?

„Тъкмо ирационалният страх да не се окажем „братовчеди” с комшиите от югоизток подхранва най-яркия мит от предкомунистическия период в българската история, а именно - притчата за славянското потекло и славянската принадлежност на българите. Дори съвременните българи са дълбоко убедени в нея, а когато някой я подложи на съмнение, начаса се надига буря от емоционални реакции, в които, уви, няма нищо рационално” – твърди професор Цветков.

Колкото до „вечното нещастие” на България и традиционния плач по нейните национални катастрофи: те имат корени не само в националния, но изобщо в целия балкански манталитет. Според професор Цветков въпросът за оцеляването на независимата българска държава се подменя с темата за недовършеното национално обединение. България има нещастието да се изпречва на пътя на Русия към черноморските проливи, а този географски факт до голяма степен трагично обрича историческата съдба на българската независимост.

Според професор Цветков вместо да оплакват националните си катастрофи, българите трябва да проумеят, че предшествениците им са съумели неколкократно да осуетят имперските планове на Русия за завладяване на полуострова и така да опазят независимостта на страната си.

Какво ти Освобождение...

Като ще преосмислят, българите трябва да се освободят и от мита „Трети март”. „В България до такава степен сме комплексирани от турското владичество, че смятаме за освобождение замяната на султанската армия с руска. И досега умишлено се премълчават безчинствата, грабежите, убийствата и изнасилванията, извършени и от руската, и от съветската армия по време на рекламираното доскоро така наречено „Двойно освобождение”.

Като софиянец се срамувам, че улици в моя град продължават да носят имената на такива българоядци и българомразци като граф Игнатиев, генерал Паренсов, княз Дондуков-Корсаков или Юрий Венелин, който смята българите за руско племе. Но истината за тяхната дейност, макар и добре документирана в историческите извори, остава в сянката на измислиците” -  посочва ученият.

Баташкото клане - история или истерия?

„Тези, които раздухват в България истерията срещу научния проект на професор Улф Брунбауер за Баташкото клане, са известни със своето сляпо преклонение пред всичко руско и съветско. Тоест, няма нищо патриотично в реакцията им към изводите от изследването. Моята критика към проекта е свързана с допуснатото омаловажаване на ролята на Априлското въстание, което е сред малкото светли и изцяло български дела в българската история” – казва професор Цветков. Според него научният колектив от Германия търси отговор на въпроса защо именно Батак се превръща в символ за краха на това въстание, след като още 200 селища споделят същата кървава съдба:

„Никъде в изследването колегите от Германия не отричат избиването в Батак, а страшният рев в България срещу тях е тъкмо защото уж отричали това избиване. Нещо повече, изследователите съвсем коректно се отнасят към грозния за историческата ни памет факт, че Баташкото клане всъщност е дело не на турци, а на българи-мюсюлмани срещу българи-християни. Учените от Германия просто се опитват да обяснят причините защо и досега се мълчи по този въпрос.”

Иконоборство

Доста конфузни сведения за личностите и делата на редица така наречени „икони” в българската национална история са заключени със стоманени табута, които най-после трябва да бъдат премахнати, смята професор Цветков. За Васил Левски, например, който при цялата си демократичност създава тайна полиция, а тя съвсем не си поплюва с предатели и шпиони и извършва редица екзекуции. Като черна статистика те са нищо пред касапницата в редовете на ВМРО, но историческият факт си остава.

Професор Цветков цитира и друг позорен акт в българската история – с уговорката, че той все още чака своето окончателно потвърждение: в процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от жената на Любен Каравелов, която впоследствие се  оказала руска шпионка.