България и Румъния са членки на ЕС от 2007 година. До 2013-а обаче за гражданите на тези две страни важат ограничения на трудовия пазар. И все пак: в правилата има пролука: ако българин или румънец регистрира собствен бизнес в някой германски град, ограниченията не са валидни и въпросният регистрирал се трябва да плаща данъците си на фискалното управление в съответната община.

Гражданите на най-новите членки на Общността явно са добре запознати с тази подробност. От 2007 година насам в хамбургския квартал Харбург например броят на едноличните търговци от България и Румъния е нараснал десетократно. А само за тази година вече са над 300. Те регистрират дейност предимно в сферата на строителството, почистването на сгради, разрушаването на стари постройки, но също така и в областта на хотелиерските услуги.

За да започне някой собствен бизнес в Хамбург, не е необходимо да има адресна регистрация в града. Той може да е регистриран в България или в Румъния. Длъжен е само, при това без да привежда някакви писмени доказателства, да назове определен градски квартал като център на предприемаческата си дейност.

Предприемачите се превръщат в клошари

Дотук добре. Но какво се случва с българските предприемачи след като стартират с бизнеса? Вместо да заживеят по германския стандарт, много от тях се нанасят в държавните общежития за бежанците. Как е възможно това ли? Ето как:

В държавните общежития живеят не само бежанци, потърсили убежище в Германия, а и бездомници. По принцип гражданите на страни от ЕС нямат право на място в тези общежития, тъй като първоначално се ползват със статута на туристи. Този статут обаче може да се промени, след като последва регистрация на самостоятелен бизнес или се започне някаква макар и временна работа.

Ако засегнатите лица не разполагат с друга възможност със собствени сили да се сдобият в близкосрочна перспектива с подслон, те получават право да се нанесат в общежитията. Под "собствени сили" се подразбират преди всичко "финансови възможности". Защото доходите на подал молба за настаняване не бива да надхвърлят определено ниво. За домакинство, състоящо се от само един човек, става въпрос за месечно около 1020 евро бруто. Който заработва повече, няма право да бъде настанен от държавата в общежитие.

За да се ограничат възможностите за злоупотреби, хората с по-високи доходи трябва да заплащат мястото в жилищните контейнери на временните общежития с по около 126 евро месечно.

Как да ги върнат в родината им?

От "Социални грижи" в квартал Харбург казват, че ситуацията в общежитията по аварийната зимна програма е още по-драматична. В рамките на тази програма всеки бездомник би могъл да получи безпроблемно подлон, докато кандидатите за стая в държавните общежития минават през специални проверки.

Тази зима за първи път има и специален сборен пункт за източноевропейските граждани от ЕС. Според социалните служби тези, на които не им се удаде да си намерят работа или пък бързо изгубят работното си място, често се превръщат в бездомници. Целта на социалните работници е да се разработват перспективи в родните страни на тези хора и да се организира грруповото им завръщане. За целта не само се назначават социални работници, които говорят техните езици, а са договорени и специални часове за събеседване с консулствата на България, Румъния, Полша и Словакия.

АГ/ХО/ДПА/В. Шопов

Редактор: М. Илчева