Анализ на Елена Никлева:

Неотдавна известен политолог посъветва премиера Бойко Борисов да се обърне към българския народ и да потърси подкрепа, за да устои на руския натиск за изграждане на АЕЦ Белене. Нима премиерът на една малка, но суверенна и демократична страна-членка на ЕС и НАТО, е толкова безсилен срещу диктата на една чужда държава? Нима не минаха тези времена в Европа?

Катастрофата от Фукушима накара много европейски страни да преразгледат отношението си към ядрената енергетика. Темата е номер 1 в Германия, която не просто наложи 3-месечен мораториум върху удължаване живота на реакторите, но и води дебат по същество с участието на водещи експерти в различни области.

100 години радиация

Австрия, държава без ядрена енергетика, отново постави въпроса за сигурността на чешката атомна централа Темелин, която се намира само на 60-70 километра от австрийската, и на същото разстояние от германската граница. Каква полза, ако една европейска държава спре ядрените си реактори, но съседите продължават да използват рисковата технология? Европейското решение ли е единствената надежда за България?

Твърдението, че понеже в България нямало цунами и поради това катастрофа като сегашната в Япония била немислима, представлява неправилна интерпретация. Цунами няма и в Централна Европа, но там експертите предупреждават: ядрената енергетика е рискова и в условията на бедствие става неуправляема. Земетресения, терористични атентати, оръжия, които са в състояние да пробиват корпуса на реакторите, самолетни катастрофи, хакерски атаки срещу компютърните системи – всичко това може да причини изтичане на радиация.

Тъкмо в България, където след аварията в Чернобил беше наложено информационно затъмнение, трябва и най-много да се говори за опасностите от радиацията. В Южна Германия, в Бавария, над която премина радиационния облак от Чернобил, 25 години по-късно продължават да измерват високи стойности на радиация в почвата, в гъбите и в дивите прасета, хранещи се с тях.

Питам се, следи ли някой в България дали има места с висока радиоактивност, в които не трябва да се отглеждат земеделски култури? 100 години са необходими, за да се очисти околната среда от радиацията в района на Чернобилския реактор. Всяка година Украйна отделя 5 процента от БВП за поддръжката на авариралия реактор. И така вече 25 години!

Българската не-еманципация

Сега експертите са заети да обясняват на хората разликите между Чернобилската катастрофа и тази във Фукушима. Японската дойде в резултат на стихийно природно бедствие, докато руският реактор избухна, така да се каже, “от само себе си”.

25 години след Чернобил българите имат право на избор. Страната стана член на ЕС и НАТО, но енергетиката остана единствената врата, през която влиза руското влияние с всичките му рискове и въпросителни. Покойният полски президент Качински бе казал, че Централна Европа се нуждае от един вид “енергийно НАТО”, за да се защити от Русия. Чехите пък се бориха за американски радар на своя територия, само и само за да сe еманципират от Русия. А как ще постъпи България?