От 1 януари 2014 година българите ще могат вече свободно да работят в ЕС. Дали тогава ще се отрищи нова миграционна вълна? През юни т.г. в медиите се появиха резултатите от едно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според което 12% от българските граждани (876 000 души) планират да емигрират след отпадането на ограниченията. Месец по-късно българската социологическа агенция "Афис" публикува свое проучване, според което 17% от българите на възраст между 15 и 55 години (400 000) смятат да емигрират след януари 2014-та. Според резултатите от анкетата, потенциалните емигранти гледат най-вече към Великобритания и Германия, като една четвърт заявяват, че биха търсили работа само по специалността си.

Германецът Дитер Емерт, който ръководи българския клон на германската фирма "Грамер" в ботевградското село Трудовец, смята, че високообразованите български специалисти трябва да търсят поприще и зад граница. Според него шансовете на висококвалифицирани технически кадри за установяване в Германия сега са много добри, особено в най-голямата федерална провинция Бавария. "Германия излиза от рецесията и трескаво търси инженери и квалифицирани работници", казва Емерт.

Шансовете и пречките пред българите

"В моята провинция Бавария безработицата е едва 3 процента. Това е шанс и за българите, особено за техническите кадри. Според мен най-голямото препятствие пред тях е все още много слабата им езикова подготовка. А в Германия се изискват както познания по немски, така и отличен английски", изтъква Дитер Емерт. Според него има и още една важна, но често пренебрегвана преграда пред младите български инженери, търсещи работа в Германия. "Често ми се оплакват, че не могат да си намерят подходящо място, въпреки постоянната кореспонденция с посредници и работодатели. Българите обаче предпочитат да стоят пред компютъра и да пращат документи по електронната поща, вместо да идат на място и да запретнат ръкави", казва германският мениджър.

Той смята, че много от българските кадри пристигат в Германия професионално неподготвени, защото техническото образование в родината им е в упадък. "Подготовката и начинът на преподаване в професионалните училища са крайно остарели, а равнището на преподавателите е незадоволително", казва Емерт и дава следния пример: "Едва 48 на сто от кандидатстващите в завода ни в Трудовец механици-среднисти преминават елементарните начални тестове. Но това е вина преди всичко на системата", уточнява германският мениджър.

Дитер Емерт въпреки това вярва, че българските специалисти имат шанс на европейския трудов пазар и ще се върнат обогатени в България, след като са придобили опит и квалификация, например в Германия. "Натрупаният опит ще бъде безценен за възраждането на българската индустрия. Въпросът е какво трябва да направи България, за да прибере обратно своите млади специалисти", пита се той.

Едни заминават, други се връщат

Мила Натудова знае отговора. Активистката на сдружението на българите с образование и опит в чужбина "Тук-там" е изкарала квалификационен стаж по маркетинг в САЩ и въпреки перспективите в страната на неограничените възможности предпочела да се върне в България.

"В сдружението вече шеста година следим нагласите на младите българи, завършили или завършващи висше образование на Запад. Все повече от тях имат желание да се върнат в България след края на обучението. Отблъсква ги обаче от една страна бюрокрацията, от друга - нежеланието на работодателите да стимулират професионалното им израстване", обобщава Мила Натудова. Тя изтъква, че много от нейните връсници не са доволни и от заплатите, както и от стандарта на живот в България. "Анкетите ни сред тях показват, че за мнозина връщането в родината е като заселване в друга страна. Без съмнения доста от тях очакват "бонуси" и шефски места още от началото само заради западните дипломи", казва Натудова и допълва: "Независимо от тежката икономическа и политическа ситуация в България, интересът към завръщане и професионална изява в страната сред учещите на Запад продължава да расте. Половината от участниците в ежегодните ни срещи "Кариера в България – защо не?", чийто общи брой е около 1300, вече са се завърнали в родината, а около 20 на сто обмислят подобен ход."