Българският евродепутат Андрей Ковачев не крие тревогата си: „За съжаление ние се намираме в една истинска пропагандна война. В нея се използват всички видове канали за инфилтриране на гледната точка на Москва в страни-членки на ЕС. Това не е феномен само за България - такъв пропаганден натиск има и в Германия. В България обаче се използва исторически положителното отношение на българите към Русия като цяло, към руската култура, към руската душа ако искате, за да се създава антиевропейско и особено анти-НАТО настроение. И да се упражнява натиск върху държавните институции на България да променят своята политика. А тази политика е за сътрудничество с нашите партньори от ЕС и НАТО. Но тя е най-вече в интерес на България, тя се формира в София, а не в Брюксел или Москва. Тази политика защитава българския национален интерес, който не съвпада с интереса на сега управляващите в Москва”, посочва Ковачев.

Раздвоение в България

За традиционно доброто отношение на българите към Русия говори и Весела Чернева, програмен директор за „Европа и съседи” в Европейския съвет по външна политика. Този съвет наскоро поръча на „Алфа Рисърч” представително проучване за обществените нагласи по повод конфликта в Украйна и настроенията сред българите.

„Българите истински харесват Русия, руския народ, руската култура, но не харесват руската политика. Това допитване показва известно раздвоение у българите, защото за пръв път им се налага да избират между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга. Гражданското общество реагира все още колебливо, защото много хора не могат да идентифицират истинския противник. Те обаче разбират, че мнението в Европа за действията на Русия е негативно, много негативно. Така че с все повече предпазливост се приемат твърдения, които са - или могат да бъдат - излъчени от руската пропагандна машина”, казва Весела Чернева. Тя говори и за един относително нов политически феномен в България - антиамериканизма:

„Може да се каже, че съвсем доскоро той нямаше политическа гражданственост. Но включително и от това проучване виждаме, че цялата тази конспиративна пропаганда е довела до резултат. Огромна част от хората, които смятат, че събитията в Украйна са предизвикани от външна сила, идентифицират като такава не Русия, а именно САЩ. С този антиамериканизъм много трудно може да се спори, защото той не се базира на някаква конкретна причина. Ето, в Германия, например, скандалите с подслушванията доведоха до нарастване на антиамериканизма. В България обаче е трудно да се каже коя е онази „истинска история”, предизвикваща антиамериканизъм.”

Как да се опровергаят пропагандните тези на Москва?

А какво може да направи Европа срещу опитите да се манипулира общественото мнение? Евродепутатът Андрей Ковачев обяснява: „Особено през настоящия мандат на Европейския парламент ние забелязваме, че крайната десница и крайната левица в Европа, националистическите и комунистическите, крайно левите партии, гласуват по един и същи начин, когато става дума за агресията на Москва в Украйна и за отговора на Европа. Така се оказва, че крайното ляво и крайното дясно са едно и също нещо. Но какво може да направи Европа, за да се противопостави на институционализираната пропаганда, пък и на неофициалната, която се състои във финансиране на определени изяви във форумите на европейските медии, където се прокарват тезите на официална Москва? Има идеи за такова противопоставяне. Колеги-евродепутати мислят, например, за създаването на една силна европейска телевизия, спонсорирана от европейския бюджет, която да бъде обективна, да отразява онова, което наистина се случва, и да опровергава пропагандните тези на Москва.”