От 1 януари 2014 българите и румънците ще могат вече напълно свободно да работят в ЕС. В Западна Европа тази промяна се посреща със смесени чувства. Докато едни се страхуват от евентуален наплив на източноевропейска работна ръка и източване на социалните им системи, други приветстват отварянето на трудовия пазар за най-новите членки на ЕС.

Преди броени дни в германските медии се появи една прогноза на местната Агенция по заетостта, според която след отпадането на ограниченията за гражданите на България и Румъния в Германия ще пристигнат около 180 хиляди трудови мигранти от двете страни.

Социални помощи за българите в Германия?

"Това ни засяга пряко, защото ние от Агенцията по заетостта сме отговорни за езиковите курсове, както и за курсовете за професионална преквалификация", казва Хайнрих Алт от управата на Агенцията пред "Заарбрюкер Цайтунг". Според него тези 180 000 нови трудови мигранти ще утежнят допълнително положението на дългосрочно безработните в Германия. "Покрай миграцията, но и покрай покачващия се брой на работещите жени и пенсионери, за дългосрочно безработните в Германия ще бъде все по-трудно да се интегрират на работния пазар. Просто липсва визия за това как да върнем тези хора обратно на работа", посочва Алт.

Във връзка с нарасналия брой на т.нар. мигранти по бедност в Германия и по повод опасенията от нова мигрантска вълна в страната изданието "Юнге Велт" цитира бившия берлински финансов сенатор Тило Сарацин, който твърди, че идеята за свободно придвижване в ЕС и правото за получаване на социални помощи в приемната страна взаимно се изключват. Затова той предлага законът за социалните помощи, т.нар. Харц-4, да бъде променен така, че през първите 10 години от престоя си в Германия пришълците да получават социални помощи, които по размер да отговарят на тези в родните им страни.

Плевнелиев критикува Лондон

Порталът "Телеполис" пък се спира на критиките на българския президент Росен Плевнелиев към политиката на Лондон спрямо мигрантите от България и Румъния. В публикацията се припомня, че в навечерието на отпадането на ограниченията британският премиер Дейвид Камерън обяви нови рестриктивни мерки срещу гражданите на двете страни: от спирането на кредитите за студентите и парите за безработица за пришълците до екстрадирането на бездомните и просяците обратно в родните им страни. "Телеполис" посочва, че българският президент Росен Плевнелиев е реагирал на това с интервю в "Обзървър", в което предупреждава премиера Камерън, че политиката му е в противоречие с традиционните британски ценности, че така само налива вода в мелницата на десните националисти, че уврежда доброто име на Великобритания и че вкарва страната си в изолация. Нещо повече: Плевнелиев смята, че Великобритания може да се поучи от малка и бедна България, пише изданието и цитира следното изказване на българския президент: "В нашата страна се концентрираме не върху това колко хора могат да дойдат при нас, а върху това как да ги интегрираме."