Ако се сравни сегашният брой на населението на България с данните от предишните преброявания, става ясно, че през 2011 г. в демографски план страната се е върнала в далечната 1950 година. За съжаление днес няма и помен от тогавашната „африканска” младост на нацията. Ако тенденцията към смаляване на броя на българското население се запази, то кривата, която описва демографската динамика през 20 и 21 век, ще се снижи до кота нула в началото на 2089 година. Дали 100 години след края на комунизма ще настъпи и краят на нацията?

Български рекорди

Един от изводите на „Преброяване 2011-та” е, че емиграцията, застаряването, високата смъртност и ниската раждаемост са заличили от началото на новото хилядолетие още 600 хиляди души от преброителните списъци. Данните от поредните три преброявания показват, че България затвърждава мястото си сред шестте най-неблагополучни в демографско отношение страни в света.

Населението на България, Грузия, Русия, Украйна, Латвия и Молдова към 2050 година ще намалее средно с повече от една трета, по прогнози на Фонда на населението на ООН. Дори в компанията на демографските аутсайдери България изпъква с един крайно негативен рекорд. Понастоящем българската нация е най-бързо застаряващата в света, ако се съди по динамиката на увеличаване на дела на хората на 65 и повече години.

Деца раждат деца

Минималното повишение на общата раждаемост през последните няколко години не стига дори за простата замяна на поколенията. Със средно 1.4 деца на жена България отново е на европейското дъно - защото за замяна на поколенията са нужни повече от две деца.

Двукратното разтваряне на ножицата между броя на желаните от семействата рожби и действително създадените, говори за липсата не просто на адекватна, а изобщо на съвременна демографска политика. Сред негативните български демографски рекорди е и фактът, че страната е европейски „първенец” по дял на родилките в детска възраст.

Софийската лавина

С изключение на София, Варна, Бургас, Велико Търново и Благоевград, всички останали градове бележат намаление на броя на жителите си в сравнение с предишните преброявания.

Столичният град очевидно не смогва да се справи с притока на близо 120 хиляди официално регистрирани през последните 10 години нови „софиянци”. Заедно с нерегистрираните, броят на пришълците със сигурност приближава 300 000. Такава човешка лавина София не помни от средата на миналия век, а изход от ситуацията засега не се вижда.

20 погребения и една сватба

Тазгодишното преброяване очаквано отчита нов солиден спад в броя на селските жители. По-неприятното е, че демографският профил на българското село се влошава с ускоряващи се темпове. Смъртността двукратно превишава раждаемостта, а в повече от хиляда селища през последното десетилетие не е проплакало нито едно бебе.

По аналогия със заглавието на един известен филм, ситуацията в изпадналата в особено тежка демографска криза Северозападна България може да се опише като съотношение между двайсет погребения и една сватба.

Прогнозата сочи, че ако се запазят сегашните темпове на депопулация, селското население ще се стопи докрай точно след 5 десетилетия. И сега с плътност от 5-7 души на квадратен километър редица селски кметства в Странджа, Сакар, Краището и в Северозападна България статистически досущ приличат на полупустинните райони в Северна Африка и Централна Азия. Понастоящем селата-призраци са около 200, но още 500 са съвсем близо до пълното измиране на населението в тях.

Автор: Николай Цеков, Редактор: Д. Попова-Витцел