1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българите не "са най-зле"

10 юли 2012

Българите са най-зле - тези думи се чуват често, щом стане дума за организирана престъпност и корупция. Едно ново изследване оборва това твърдение - чрез някои интересни сравнения между България, Гърция и Западна Европа.

Снимка: Fotolia/Jürgen Rode

Префектът на Марсилия "дарява" брат си с обществени поръчки за милиони евро и организира покупка на гласове за преизбирането си. А кметовете на известния с мафията си френски островен департамент Корсика живеят не по-малко опасно от босовете в българския футбол, изтъква аташето по митническите дела към френското посолство в София Пиер Салдучи. В същото време френското правителство твърди, че организирана престъпност в страната няма. Случаите на корупция сред френските полицаи били едва 20, а сред митничарите - само два. Филип Гунов от софийския Център за изследване на демокрацията се съмнява в истинността на тези твърдения и припомня, че наскоро във Франция 7 митничари бяха уличени в контрабанда и корупция. Заедно с италианския криминолог проф. Винченцо Руджеро, Гунов е автор на монографията "Организираната престъпност и корупцията в Европа".

”В рамките на изследването посетихме и Великобритания, където научихме за стотици случаи на полицейска корупция. Именно този вид подкупност е най-често срещаното прегрешение сред държавните служители в Европа - от Финландия до остров Крит. В цяла Южна Европа пък - от Румъния до Испания, корупцията здраво се загнездва в съдебната система. Във Великобритания, в скандинавските държави и Холандия това явление е много по-рядко. Интересна е и една друга географска зависимост. В Северозападна Европа организираната престъпност се практикува преди всичко от престъпници от дребен и среден калибър. А на юг-югоизток тя все повече се слива с корупцията на „белите якички” (главно сред държавните служители) и с висшата политическа корупция, какъвто е и случаят с България”, твърди старши изследователят Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Българският случай

Навсякъде в Европа, а и по света, корупцията и организираната престъпност вървят ръка за ръка. На Балканите тяхната връзка е особено тясна.Снимка: fotolia/Peter Atkins

Изследването на Филип Гунов и Винченцо Руджеро разглежда под лупа някои от уникалните особености на организираната престъпност и корупцията в България след 1989 година. Страната навлиза в демократичните си времена с относително малоброен елит - овластената партийна номенклатура на БКП и нейните сателити обхващат едва 8 процента от населението. Дотогава организираната престъпност е осъществявана от Държавна сигурност с нейните контрабандни канали, пазар на наркотици почти няма, а МВР санкционира доста вяло всекидневната битова корупция. Тези явления се изострят рязко покрай преразпределението на държавните активи - приватизацията. Бившата номенклатура масово назначава нови капиталисти, които слагат ръка върху най-печелившите сектори от тогавашната държавна икономика.

По време на югоембаргото в началото на 90-те години избуяват не само контрабандата, но и рекетът, а организираната престъпност прониква в държавния апарат, съдебната власт и партиите. И след влизането на България в Европейския съюз мафията продължава да оказва влияние върху управлението и на централно, и на местно равнище - това се вижда най-вече по време на избори. Лобистки групи непрестанно налагат определени корпоративни интереси чрез законодателството. Назначенията в правосъдната система и нейните решения се дирижират от „посредници”. В системата за събиране на приходите назначенията на чиновници на всички равнища са подчинени на корупционни практики. И до днес българската организирана престъпност продължава опитите си да използва правоприлагащите институции, за да получава облаги (например обществени поръчки) или да отстранява своите конкуренти, четем в изследването за корупцията и организираната престъпност в Европа.

Мафия по гръцки

От години Гърция заема едно от първите места в Европейския съюз по размах на корупцията, а през 2010-та е посочена от "Трансперънси Интернешънъл" като най-корумпираната страна-членка. Пак по данни на международното антикорупционно сдружение, обемът на раздаваните в Гърция рушвети се равнява на 8 процента от брутния й вътрешен продукт. Корупционните практики в страната често се обясняват с традицията на рушветчийството в Османската империя и/или с чисто гръцкия манталитет на "факелакията" - пари в плик.

Въпрос на манталитет?Снимка: Fotolia/Carlson

Но изследователите виждат далеч по-убедителни причини за разцвета на гръцката корупция. Сред тях на първо място е огромният размер на публичния сектор и свързаният с него чиновнически апарат. Корупционните практики в южната съседка на България са улеснени и от още обстоятелства: бюрократичният апарат в Гърция е тежко централизиран, в сила са огромен брой закони, които дават широки възможности за интерпретация. Освен това в страната е налице мрежа от държавни учреждения, нямащи никаква връзка помежду си.

„Проявите на организираната престъпност в Гърция често надхвърлят дори българските представи за наглостта и силата на това социално зло”, смята Тихомир Безлов. За пример той дава опита на гръцката полиция и специалните части да атакуват пристанище на остров Крит, чиито жители са били уличени в активен трафик на дрога към Европа. След като преговорите не осигурили на властите достъп в укрепеното село, се стигнало до въоръжен сблъсък, при който било установено, че половината от жителите са въоръжени до зъби.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ