Офенбах има официално 123 хиляди жители. Намира се в близост до Франкфурт на Майн. Градът е спокоен, не може да се похвали с кой знае какви забележителности, но пък близостта до финансовата столица на Германия го превръща в атрактивно място за живеене. От известно време насам обаче новопристигащите източноевропейци смущават спокойствието в Офенбах.

В града има цели улици, почти изцяло заети от автомобили с българска регистрация. "На път за работа тази сутрин само на една улица видях поне десетина български коли", разказва Андреа Ерегер, управителка на "Starthaus", офенбахска организация в помощ на мигрантите.

Българско нашествие

Ерегер е добре запозната със ситуацията. Тя разказва, че през последните месеци в провинция Хесен са дошли хиляди нови българи. "Те идват в Германия и са готови да работят срещу безбожно ниско заплащане - нерядко и за 3 евро на час. Срещу 100 евро на месец те отсядат в миниквартири, често наемат само легло, което нерядко дори трябва да делят с някого. В центъра на Офенбах има цели блокове, които са дадени под наем по този начин. Някои от новопристигналите българи обаче не могат да си намерят работа и няма как да платят дори и 100 евро наем. Те спят по шестима в товарен автомобил, по средата на улицата, а канавката използват за тоалетна. През деня населяват улиците и паркингите. Те просто нямат къде да отидат", обяснява Ерегер и допълва, че жителите на града няма как да знаят това и се дразнят от "нашествието".

Маркус Шенк, социален педагог от Офенбах, потвърждава разказаното от Егерер: "Да, това е реалността." Шенк се бори отдавна срещу неприятната ситуация в центъра на града. Заедно със службите по реда той се опитва да разтури "убежищата" и разяснява на засегнатите техните права.

Билет за Рая?

"Щом прогоним хората от едно място, то те се местят просто на друга улица. Проблемът не са българите, които идват в Офенбах с надеждата за по-добър живот. Те искат просто да имат покрив над главата си и храна. Истинският проблем са посредниците, които ги докарват тук, обещавайки им благосъстояние. В повечето случаи те се оказват измамници. Защото много често хората биват експлоатирани от фирми и хазяи", разказва Маркус Шенк.

И все пак много от гастарбайтерите издържат на тези условия. Защото за тях мъките си заслужават. Те са наясно, че ако работят в продължение на една година, плащайки осигуровки, например като предприемачи с регистрирана фирма, след това ще могат да получават социални помощи от Германия. "За много от българите това е равносилно на билет за Рая", казва Шенк и допълва: "Ситуацията в тяхната страна трябва наистина да е тежка, щом дори животът в товарен автомобил в Германия им се струва по-добрата алтернатива."

Има обаче една малка подробност. Дали всички българи са наясно, че за да получават германски социални помощи те трябва и да живеят в Германия? Щефан Рьомхилд от Бюрото по труда във Франкфурт на Майн обяснява, че за да ползват тези социални облаги, българите трябва да са постоянно на разположение на съответната Служба по труда - било то за участие в курсове, обучения или просто, за да "бъдат държани под контрол".

АГ, ДПА, ЕТ, М. Илчева/Редактор: Е. Лилов