Според Андраш Инотай инвеститорите окончателно ще напуснат България и то при всеки опит за рязко вдигане на доходите. Професорът участва в наскоро организиран от софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел” форум, който бе посветен на цената и качеството на труда в българската икономика. Ето още някои изводи от проведената дискусия:

Скъсаната нишка между познания и практика

В България се работи неефективно, производителността на труда е много по-ниска в сравнение с развитите страни в света. В момента вилнее глобална криза, в която България може да оцелее само, ако поддържа поне пет процента ежегоден икономически растеж. Такъв ръст ще се постигне единствено, ако българите повишат производителността на труда, влаган в брутния вътрешен продукт. Такава е оценката на шефа на Унгарския институт за световна икономика професор Андраш Инотай.

Сегашната ситуация не е оптимистична: българското население галопиращо застарява, а от страната масово изтичат „мозъци”. Образователната система изостава с десетилетия от международните стандарти, все повече деца отпадат прекалено рано от училище. Къса се и връзката между онова, което учат децата в клас и изискванията на пазара на труда.

Пътища - да, но трябва и друго!

Унгарският професор коментира по неочакван начин иначе похвалните усилия на българското правителство да строи магистрали и да подобрява инфраструктурата. Според него България е заплашена от съдбата на испанската провинция Андалусия, където години наред се харчеха огромни пари за строежа на магистрали:

„В Южна Испания бяха убедени, че добрите пътища ще докарат солидни инвестиции, благодарение на които ще се открият много работни места. Но се случи точно обратното - инвестициите намаляха, а безработицата нарасна. Никой не си даде сметка, че без адекватно развитие на човешкия капитал, инвестициите няма да потекат по магистралите”, казва професор Инотай.

Ниските заплати не са достатъчен магнит

Звучи шокиращо, но дори с ниските си заплати България вече отпада от конкуренцията на световния пазар за нови капиталовложения. Пък и българското заплащане вече далеч не е толкова ниско. Един германски предприемач прави сметки да се премести от България в Индия, където работните заплати са три пъти по-ниски от българските, разказва изпълнителният директор на Германо-българската търговско-промишлена палата д-р Митко Василев.

И все пак чуждестранните инвеститори се вълнуват едва на второ място от заплатите, неразвитата инфраструктура или корупцията. Първата им грижа е свързана със средния технически персонал. В България тъкмо този персонал става все по-дефицитен, а професионалната му квалификация предизвиква все повече критики. 50-те университета в България бълват висшисти с екзотични професии, които твърде често нямат никаква връзка с потребностите на пазара на труда.

В същото време инвеститорите търсят под дърво и камък техници и оператори със средно образование, които са усвоили професионални умения според изискванията на бизнеса в развитите страни. И съответно удрят на камък, защото системата на българското професионално образование отдавна не е в състояние да произведе търсените кадри. Германските инвеститори в България решават проблема, като изграждат собствени центрове за професионално обучение. Понастоящем за едно място в тези центрове се борят 60 кандидати.

Собствено жилище – слаба трудова мобилност

Българският пазар на труда се отличава с още един недостатък: той не е гъвкав. Професор Андраш Инотай от Унгарския институт за световна икономика открива една изненадваща причина за това: българите предпочитат да купуват, а не да наемат жилища. Тоест, те по-трудно ще приемат работно място далеч от дома си. „На Запад предпочитат да живеят под наем. Така участниците на пазара на труда са далеч по-мобилни и в географски, и в професионален аспект”, твърди шефът на Унгарския институт за световна икономика професор Андраш Инотай.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев