В своето изследване "Чужденци на самите себе си" известната във Франция българска писателка, есеистка и семиотичка Юлия Кръстева анализира “смущаващата другост” в човешката природа на личността, от където при определени обстоятелства изскачат подсъзнателни страхове - “демони”, които отхвърлят чуждото и разрушават човешкото във всеки от нас. Преди четвърт век, когато Кръстева работи върху книгата, във Франция живеят малко българи. Още по-малко са те в интелектуалните среди на Париж.

Многото мини Българии

По онова време понятието чужденец се свързва по-скоро с политическото, околкото с икономическото разделение на света. Чужденци са емигрантите - тези непознати други, които оцветяват европейската карта с различни по големина землячески общности; създават своята вътрешна система за взаимопомощ и комуникация и чак след четвъртото поколение престават да бъдат сочени с пръст от околните и стават “французи”, “германци”, “холандци” или “испанци”.

В повечето случаи успешната интеграция на емигрантите не означава, че те задължително преустановяват контактите с “прародината”, нито пък, че разкъсват връзките вътре в емигрантската общност. Това важи кажи речи за всички, без българите. Както през миналия век, така и днес българската емиграция се отличава със своята раздробеност, несговорчивост и разкол. Човек би казал: едни мини Българии, разпръснати по света.

Изследването на нагласите на българската диаспора в Европа показва драматичното отчуждение на българите от самите себе си. Над 80 на сто от емигрантите не са участвали в събития, организирани от българските общности, а една четвърт от интервюираните заявяват, че изобщо не се интересуват от случващото се в България. Тази национална специфика освен с културните особености на населението може да се обясни и с последователното пренебрежение на държавата към българската диаспора, за което вина имат всички български правителства от 89-та година насам.

"Не искам да се връщам!"

Последният провал се свързва с онова политическо недоразумение и протеже на министър-председателя, което нарече българите “шибан народ”. Самият Бойко Борисов по време на посещението си през март в Испания - държавата, приютила най-голямата българска диаспора в Европейския съюз, не само не намери време да се срещне с българската общност, но раздразни сънародниците с думите: “На първо време ще се грижим за хората в България, а след това - за извън България”. На което “хората извън България” отговарят така: “От тук нататък тази държава не ме интересува. Не искам да се връщам вече там...”