Ще успеят ли българските медии да спазят етичните норми и цивилизования тон по време на предизборната кампания до октомври? За коментар потърсихме Матиас Барнер от медийната програма "Югоизточна Европа" на фондация "Конрад Аденауер":

"Три са основните принципа, на които би трябвало да се опират медиите по време на предизборна кампания: балансираност, честност и информативност", казва Матиас Барнер, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа към германската фондация "Конрад Аденауер" в София. Но възможно ли е това в България? "Можем само да си го пожелаем", отвръща дипломатично Матиас Барнер.

Наскоро българските частни медии отхвърлиха меморандума на СЕМ за обективно отразяване на изборите с аргумента, че всичко това вече е описано в етичния журналистически кодекс. Дали пък няма нужда от нови законови правила?

Къде е сериозната журналистика?

"Винаги съм смятал, че е по-добре медиите да се саморегулират по отношение на етичните норми, отколкото да бъдат подчинявани на закони", казва Матиас Барнер. Въпросът е каква роля играе един такъв саморегулиращ се орган, какъвто е Националният съвет за журналистическа етика:

"Факт е, че този съвет и инструментариумът, с който разполага, не работят така, както би трябвало. Последните статистики, изнесени на интернет-страницата му, са от 2006 и 2007 година. Това показва, че гражданите, а и самите медии не виждат в този съвет реална възможност за саморегулиране и за контрол на качеството на медиите", твърди Матиас Барнер и припомня: Националният съвет за медийна етика е не само вид "качествен контрол" между самите медии. Той е мост между тях и обществото, възможност за гражданите да се оплачат от нелоялно поведение на журналисти, например. "Хората обаче не го вземат на сериозно", обобщава Матиас Барнер.

И ако законите и Медийният съвет за етика могат да вземат отношение по въпроса дали има балансирано и честно отразяване на изборната кампания, самите медии са отговорни за другия не по-малко важен журналистически принцип - информативност. При това не каква да е информативност, а тази, която дава шанс на хората да се образоват по отношение на правата и задълженията им по време на избори. Например: как може да се тълкува избирателният закон, докъде се простира свободата на медиите, как се правят социологическите проучвания и каква роля играят те? Възможно ли е това в страна като България, където по-голямата част от медиите са булевардни?

"България има нужда от повече сериозна журналистика. А точно сега излизат два нови булевардни вестника. Във време на предизборна кампания това не е добър сигнал", казва медийният експерт от германската фондация "Конрад Аденауер".

Положителни тенденции, според него, се забелязват в новите медии. Една от тях е например, че политиците прибягват все повече до социалните мрежи, за да търсят контакт с гражданството. А самите социални мрежи, като Фейсбук например, се движат винаги на гребена на вълната по отношение на актуалните политически събития в България.

България и Германия - прилики и разлики

И все пак: "Винаги има не само шансове, но и рискове. Точно в интернет-медиите има една сива зона с по-малко контрол, където може да се разпростира езикът на омразата, демагогията и това наистина е рисковано", предупреждава Матиас Барнер с оглед на предизборната кампания в България.

Какво от германския медиен ландшафт му се иска да види в България? С уговорката, че е трудно да се прави сравнение между две страни, в едната от които свободата на медиите е факт от едва 20 години, Матиас Барнер отговаря:

"И в Германия има булевардни издания, но ние имаме и множество сериозни медии. А в България ми се иска да видя и реално саморегулиране на медиите със същия ефект, с който действа Медийният съвет в Германия."