България вече не е чак толкова провалена
21 юни 2011
Класирана на 130-о място сред общо 177 държави - по-предна позиция означава повече риск - България отбелязва подобрение с четири места спрямо миналата година. Все още обаче страната попада сред най-нестабилните членки на ЕС – заедно с Латвия и Румъния тя е в групата на държавите, които са на границата между стабилност и застрашеност.
Между Бахрейн и Панама
Индексът, базиран на данни от миналата година, класира страните по 12 икономически, политически и социални критерии. България отбелязва подобрение по почти всички показатели с изключение на „Бедност и икономически спад” и „Разделение на елитите”, където е отчетено влошаване спрямо 2009 година. Най-слабо страната е оценена по критерия „Легитимност на държавата”, докато най-малък, според авторите на проучването, е рискът от бежанци. В общата класация компания на България правят страни като Бахрейн и Панама, а в Европейския съюз единствено Румъния е оценена като по-нестабилна.
С нестабилност, но в съвсем други размери, трябва да се справят африканските държави, които водят в индекса. Сомалия, Чад, Судан и Конго са изправени пред неефективно и понякога липсващо управление, пълно беззаконие и ширеща се престъпност, става ясно от проучването, изготвено съвместно от американското издание "Форин полиси" и Фонда за мир. „Тези страни имат нужда от международна помощ, за да отчетат някакво подобрение”, коментира Блейк Хуншел от "Форин полиси". "Но трябва да сме реалисти - те няма как да станат стабилни изведнъж", допълва той.
Цената на икономиите
На другия полюс са европейските държави, където рискът в световен мащаб е най-малък. Най-стабилни, според тазгодишната класация, са Финландия, Норвегия и Швеция, следвани от Швейцария и Дания. Икономическите проблеми на Стария континент обаче оказват негативно влияние на повечето членки на ЕС. Гърция например пада с четири позиции, Ирландия също е класирана по-ниско спрямо 2009 година. Това, по думите на Кен Брил - президент на Фонда за мир, демонстрира, че „икономиите, предприети в отговор на финансовите проблеми, водят до политически и социален натиск”.