1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България в очакване на новата истина

8 юли 2012

След броени дни Брюксел ще публикува поредния доклад за България. Дали този път похвалите в него ще са повече от забележките? И има ли някакъв шанс юлският евродоклад да е последен за страната?

Снимка: AP

По темата Николай Цеков разговаря с д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер":

"Предстоящият юлски доклад на Еврокомисията ще направи не само равносметка на последната половин година, но и равносметка на реформите в българската съдебна система през последните пет години, първите две от които бяха откровено изгубени. Успехи има едва след 2009-та: Законът за конфискацията, Специализираният съд, БОРКОР. През тези години България създаде достатъчно институции, нови закони и проведе реформи; в това отношение правителството свърши добра работа. Сега задачата е тези структури да се изпълнят със съдържание и законите да се прилагат. За целта на България и особено в съдебната система са  нужни честни професионалисти", казва д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" .

Мониторингът не унижава България, а й помага, казва д-р АрндтСнимка: AP

Според него България и Румъния черпят много ползи от наложения им преди пет години мониторинг. Това наблюдение не ги унижава, то не ги поставя в категория "втора ръка", а им помага. "Когато една фирма има проблеми, които не може да реши сама, тя се обръща към консултанти и обикновено им плаща високи хонорари. В случая с мониторинга върху българската съдебна система консултантите са най-добрите правни експерти в Европейския съюз, а България не им плаща нищо за правените два пъти в годината прегледи, анализи, съвети и препоръки. При това ЕС дори не може да наложи за изпълнение задължителни мерки", посочва германският експерт. Според него мониторингът върху България едва ли ще отпадне преди влизането на страната в Шенгенското пространство, защото тъкмо за приемането си в Шенген България трябва да демонстрира значителни успехи в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

Треперещата ръка на българската Темида

В момента статистиката на българската прокуратура сочи, че в страната само 4 процента от присъдите са оправдателни. Много от тези оправдателни присъди обаче засягат тъкмо обвиняеми с влияние в политиката и бизнеса, както и фигури от сенчестия и подземния свят. Д-р Марко Арндт припомня, че в Брюксел точно тези дела се наблюдават под лупа. "Наистина и тук напоследък има успехи, но те все още са недостатъчни. България трябва най-после да започне да прилага методи за анализ на оправдателните присъди. За оправдателните присъди може да има много причини - например голямата натовареност на съдиите, липсата на професионализъм и достатъчно добре подготвени следователи. Разбира се, това не отменя хипотезата за корупционен или физически натиск върху съдебните състави, както и влиянието на шуробаджаначеството или други връзки върху съдебните решения. Тъкмо поради това българските граждани се нуждаят от обективни разследвания, те чакат отговор на закономерния въпрос: защо очевидно виновни лица се измъкват от правосъдието?", казва ръководителят на софийското бюро на "Конрад Аденауер". Той  уточнява, че само задълбочен анализ може трайно да премахне недостатъците в практиката. Според него независимостта на съдебната система е нещо сложно. Нейното практическо осъществяване е истинско предизвикателство за всяко правителство на правова държава, каквато е и България.

Как Германия иска да помогне

Похвалите или забележките - кое ще надделее на везната?Снимка: picture-alliance/dpa

И при "нормалната" борба срещу престъпността има нови тенденции. Наскоро с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер" и с участието на известни германски криминолози МВР се сдоби със стратегия за превенция на престъпността. "В Германия подобни стратегии се прилагат вече 30 години. Далеч по-смислено е да предотвратяваш престъпленията, отколкото да ги разследваш. Разбира се, превенцията може единствено да свали равнището на престъпността, но не и да я елиминира. Нека не забравяме още, че превенцията е задача не само на вътрешното министерство и полицията. За нея носят отговорност и местните власти, и самите граждани. Предотвратяването на криминалните прояви започва с прости градоустройствени мерки като добре осветени квартали и видеонаблюдение. Когато ги има - честотата на уличните престъпления неотклонно бележи тенденция към осезаемо снижение. Превенцията задължително включва работа с младежите, стимули за спорта и сътрудничество с училищата. Задължително важно място в нея заемат и родителите. В този процес полицията играе важна роля, която консултира общинските власти кои са опасните места в градската среда", посочва д-р Марко Арндт.

Предстои изработената от германски криминолози стратегия за противодействие на уличната и битовата престъпност да бъде приложена в избрани райони на България, за да се напасне според особеностите на местната криминогенна ситуация. "За ромските квартали прилагането на подобна стратегия изисква дълбоко познаване и навлизане в местните структури. Проблемът е, че досега в България не е осъществявана единна стратегия за криминална превенция. Единствено с подкрепата на германската провинция Райнланд-Пфалц са проведени няколко инициативи в тази насока, като в София бе създаден и Център за криминална превенция", заключава д-р Арндт. 

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ