Коментар от Александър Андреев:

Преди да коментирам каквото и да било, нека най-напред да видим какви оценки получават докладите на ЕК за България и Румъния в немскоезичната преса. Днес тези оценки са показателни, всеки вижда в доклада онова, което е подготвен да види.

Консервативният "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг": "България и Румъния - корупцията продължава". "Нойе Цюрхер Цайтунг" от европейската нечленка Швейцария: "България горе, Румъния долу". Булевардният "Билд Цайтунг": "Предупредително писмо за Букурещ".

И макар повечето външни наблюдатели да установявят, че според докладите България стои по-добре, оценките и вътре в страната следват същия произволен принцип, както международните. Да, може би това наистина е най-добрият доклад за България, но и той балансира на границата между енергичното окуражаване и деловата европейска критика.

Разбуждащият ефект на приспивните мантри

Каква е интимната предистория на доклада? Бойко Борисов е от година на власт и за това време постави два ясно видими приоритета: евроатлантическата ориентация и борбата срещу престъпността и корупцията. В докладите от вторник се събират тъкмо тези два вектора на неговата политика. Логично е, че след като това са най-важните теми на кабинета, оценката ще е поне окуражителна.

Освен това, Борисов е първият премиер след приемането на България в ЕС, който не управлява в коалиция. Това означава, че той може много по-бързо и ефикасно да реагира на изискванията от Брюксел. Което и прави.

Борисов е и добър, схватлив ученик, дори отличник, както знаем от биографията му. Тоест, той бързо е схванал какво точно искат от него брюкселските чиновници (защото тези доклади се пишат от чиновници) и не се е затруднил да изпълни изискванията. Това личи ясно от каталога на похвали в доклада за България.

Няма да се спирам подробно на онова, което Комисията очаква още от България. Ще кажа само, че изискванията от доклад на доклад стават все по-конкретни, а значи и трудни за заобикаляне чрез общи формулировки и гръмки акции без резултат. Това е то европейското ноу-хау: бавно и полека се стяга обръчът на изискванията, без извиване на ръце, без съответното национално правителство да губи фасон пред избирателите си. Така постепенно се стига до търсените взаимноприемливи решения.

Защото, нека повторя, докладите в Брюксел се пишат от чиновници, не от политици. Тъкмо поради това те са издържани в неутрално служебен тон, леят се на скучния брюкселски чиновническо-административен език, приспиват читателя с еднообразните си мантри. Никога не посягат към субстанцията на националната политика. Не се интересуват от икономическия фон на случващото се в България, например. Или от хода на другите реформи, от състоянието на образованието и здравеопазването, да речем.

Рано е за раздаване на шестици

Тези доклади не се интересуват дори от факта, че успехите на кабинета в наблюдаваните области - борбата срещу престъпността и корупцията, са постигнати не без съществената законодателна подкрепа на една партия, която на Запад биха нарекли неофашистка или поне националистическа.

Авторите на доклада замитат под чергата и стила на управление на Борисов, неговия еднолично-телевизионен премиерски маниер, който бездруго в Европа би предизвикал най-малкото недоумение и повдигане на вежди. Стига някой да се съсредоточи, разбира се.

В обобщение: докладът за България наистина е по-добър от предишните и най-вече по-конкретен. Което обещава подобрения и занапред, доколкото целите се формулират все по-точно. Но докладът не е политическа оценка за работата на правителството и това не бива да се забравя в София.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Даря Попова-Витцел