Коментар от Даниел Смилов:

Говорители и на ГЕРБ, и на БСП използват свободно въпросната фраза като аргументация за действията на нашата дипломация по отношение на Москва. Консенсусът не винаги е хубаво нещо - когато има широко съгласие по подвеждаща цел, нещата са по-скоро тревожни. Какъв е проблемът ли? Засега той е интелектуален - демонстрация на грешна оценка и непознаване както на историята, така и на съвременната ситуация.

Историята

Дори да приемем безрезервно твърдението на историци, че Борис III наистина е казал „Винаги с Германия и... (попарвайки доволната усмивка на Рибентроп) никога против Русия"*, това е изречение, което просто не е отговаряло на истината - както тогава, така и през предходните и последващите десетилетия. През 1942 година България е била част от пакт (военен съюз), който вече е бил в жестока война с Русия. Фактът, че не сме пратили войски на източния фронт и сме запазили дипломатически канали за комуникация, не означава, че не сме били против Русия. Положението е било точно обратното: подпомагали сме воюващите срещу нея по логистични, стопански и политически начини. И когато СССР идва до нашата граница, бързо “поправя” формалната липса на обявена война.

Второ и по-важно: дори Борис III да е смятал, че това е неговият девиз, следването му не е довело до много позитиви за страната. Третото българско царство е унищожено, голяма част от интелигенцията - също, а България губи суверенитет, ставайки съветски сателит за 45 години. При тези резултати, да се обявява точно този “девиз” за съвременен пример, е просто абсурдно.

Ако тази фраза продължи да възкръсва отново и отново, Бойко Борисов ще може да се похвали с нова диплома - този път от университета "Борис III” (след успешното завършване на конкурентните ВУЗ-ове “Живков” и “Сакскобургготски”). С това политическите висши учебни заведения на модерна България ще започнат да се изчерпват и премиерът ще трябва да се насочи към Магнаурската школа за следдипломна специализация.

Какво е ЕС

Но да оставим историята настрана. Медийното търкаляне на проблематичната фраза демонстрира и дълбоко неразбиране на същността на ЕС. Това не е обединение под диктат на великите сили - Германия, Франция, Русия, САЩ или някой друг, та ние да трябва да “балансираме” между техните ултиматуми. Борис III не е имал богат избор и е взимал решения с германски или руски войски на границата. В такава ситуация лавирането, компромисите и лисичите хитрости са били наложителни, макар в крайна сметка да не са довели до кой знае какво.

За разлика от положението в онези години, ЕС е доброволна форма на интеграция на Европа. Никой не е насилван да влиза в Съюза (напротив, обикновено има съпротива срещу нови страни-членки). И никой не е задължаван да остане в Общността, както показва Брекзит. Затова е крайно време да се спре с инсинуациите, че някой ни извива ръцете за нещо - например да не си дружим с Русия или да не си уважаваме националната култура и история.

Когато обаче си заявил суверенно, че искаш да си член на ЕС, че искаш да си партньор на останалите 27 страни-членки, имаш задължение да се държиш като такъв. И когато има обща политика на ЕС, тя е и твоя политика, а не “външен диктат”.

Германия и Русия се сближават?

Любителите на фразата на Борис III ще кажат, че точно днес тя може най-накрая да се изпълни, защото Русия и Германия „се сближават” - Меркел и Макрон бяха на гости в Русия и обсъдиха икономически проекти. Социологът Андрей Райчев дори видя потенциал за нова ос - Париж, Берлин, Москва, Пекин, която щяла да бъде кошмар за САЩ. По сходна логика (или липса на такава) Швейк е бил убеден, че Турция стои зад убийството на ерцхерцог Фердинанд в Сараево, което става повод за Първата световна война.

Подобни разсъждения също демонстрират нежелание да се гледа сериозно на ЕС като политически проект. Вместо това ЕС се представя като конспирация на големите държави - Германия и Франция, които прокарват своите си интереси за сметка на малките. Създава се впечатление, че сме загубили нещо без особена полза в замяна. Елементарен баланс би показал, че подобна загуба за България няма - позитивите от еврочленството са безспорни.

И въпреки че нямаме загуба, “сближаването” на Германия с Русия се представя като обещание за големи бъдещи печалби. За начало обаче това “сближаване” е силно надценено: ЕС не е променил позициите си по нито един ключов геополитически въпрос - Украйна, Сирия, “Скрипал” или Иран. Истината е, че ЕС иска запазване на иранската ядрена сделка и затова води разговори с Москва. Също така текат преговори по икономически проекти. Но нищо от това не води до стратегическо преориентиране на Европа към Русия, както се инсинуира. НАТО и САЩ продължават да бъдат основен гарант на европейската сигурност и това няма да се промени в близко бъдеще. А е така, защото въпреки различията този стратегически съюз е изгоден както за ЕС, така и за САЩ.

Да, хубаво би било Европа да включи и Русия. Проблемите пред тази перспектива са само два (освен че Русия не е проявила желание за членство в ЕС). Първо, за съжаление, режимът на Путин не е демокрация и не отговаря на базовите критерии за евроинтеграция. И второ, анексията и влизането с войски на територия на друга държава е нарушение на императивна норма на международното право (jus cogens), което не може да бъде санирано. Докато тези два проблема не се отстранят, трайно “сближаване” между ЕС и Русия трудно може да има. Но мирното съжителство трябва да е гарантирано. И не са изключени съвместни действия като това по иранската ядрена сделка.

Каква риба ще хванем?

Шумът около “сближаването” има за цел да убеди хората, че водата се е размътила и ние ще уловим в нея много руска риба. Президентът Радев отиде с надежда да хване поне кит, но се върна с празни мрежи и обещания за бъдещ богат улов. Борисов също отива с голям рибарски екип от министри, които основно ще ловят газови риби от подводни тръби.

Спор няма, добре би било турската газова тръба да мине и през България на път към Европа. Това ще носи доход от транзитни такси в размер на стотина милиона евро годишно, след като изплатим съоръжението. Но ако цената за тази тръба е да построим и АЕЦ “Белене”, сметката може да излезе солена, а китът може да се окаже цаца или дори пираня, която да опоска публичните ни финанси.

Някой би се замислил защо се вдига толкова шум около тези проекти, сякаш от тях зависи просперитетът на България в бъдеще. На фона на скромните и спорни печалби от руския “малък шлем”, Европейската комисия предложи България да получи безвъзмездно 8 милиарда евро в периода 2021-2028 година, което е с 10% повече от получаваното досега.

Затова вместо да залага на фразата на цар Борис III, Борисов би могъл да обмисли свой, оригинален девиз. Например този: “Винаги с ЕС, а пък в Русия с едно наум”.

*По академик Георги Марков: http://epicenter.bg/article/archive/40383/11/33