Ако в заглавието на секретната грама, която през 2006 година тогавашният посланик на САЩ в България Джон Байърли изпраща до своите шефове в Държавния департамент, заместим името България с предстоящите избори, едва ли ще допуснем грешка. Така вместо „ДС витае над България” ще се получи „ДС витае над българските избори”. И с право. Защото по всичко личи, че постът на държавния глава е прекалено важен за тайните служби, за да бъде оставен в ръцете на случайни кандидати.

Лимонада с изненада

Едва ли официално обявената принадлежност на четирима от най-шумните кандидат-президенти към „братството” на някогашните репресивни служби впечатли някого в страната - осветените агенти бяха отдавна известни на обществото. В чужбина обаче разкритието предизвика не толкова изненада, колкото учудване от либерализма на българското законодателството във въпросната област, както и от наглото самочувствие на претендентите.

Съобщавайки за кандидатите-агенти, агенция Франс прес многозначително отбеляза, че българската комисия по досиетата разследва връзките на представители на властта с комунистическата ДС от 2007 година, но нейните разкрития нямат никакво юридическо значение.

Кво? Кво кво? Кво кво кво?

Към края на годината, сиреч непосредствено след президентския и местен вот, се очаква Конституционният съд да отмени и прегласувания от управляващото мнозинство след ветото на отиващия си президент Първанов нов Закон за дипломатическата служба, който предвижда отзоваването на всички посланици, агенти на бившите тайни служби. Съдия-докладчик по делото е бивш юридически съветник на същия държавен глава, известен и с агентурния си ДС-псевдоним „Гоце”.

Тъкмо надеждите за подобно решение и подкрепата от старите агентурни среди вероятно са напомпали куража на четиримата агент-кандидат-президенти да се включат в надпреварата. От друга страна плахият опит на външния министър Младенов чрез закона да пробие статуквото на продължаващото повече от две десетилетия явно и тайно участие на тайните служби в политиката, икономиката и управлението на държавата, ще претърпи унизителен крах, след който едва ли вече някой ще има законното право да поставя въпроса защо конците на властта и в бъдеще трябва да бъдат дърпани от висши държавни служители, дипломати, областни управители, кметове и шефове в сегашните силови структури на държавата, като МВР, разузнаването, агенцията по национална сигурност, та дори и митниците, които продължават да осребряват своето „славно” минало в репресивния комунистически апарат.

Шепот в мегафоните

Да не забравяме и медиите, естествено, тъй като те играят ключова роля в обработката на общественото мнение, особено в изборни ситуации като сегашната.

След като през 2010 беше огласен разтърсващо големият брой на влиятелни журналисти и собственици на централни медии с агентурни псевдоними, които и днес активно контролират информационното меню на българина /и на избирателя, разбира се!/, през август комисията по досиетата огласи резултатите от първия етап на проверката си в регионалните вестници и списания. Стана ясно, че в 19 от проучените 76 печатни издания агенти на ДС и днес действат като собственици и главни редактори.

Батман форевър

Още доста любопитни факти биха могли да се изяснят след приключването на президентския и местен вот. Като например дали престъпният феодал от Катуница Киро Рашков наистина дължи богатството и безнаказаността си на службите, както написа тези дни проправителствен всекидневник. А може би кой и как е организирал скандалните дарения за МВР или по какви канали се финансират фантастичните за бедна и кризисна България харчове на някои политически формации в предизборната кампания?

Би могло да се хвърли светлина върху тези и много други въпроси, но това едва ли ще се случи. Просто защото над държавата продължават да витаят познатите силуети с плащ и кинжал. И да командват парада.

Автор: Георги Папакочев

Редактор: Александър Андреев