Ако днес на България й предстоеше приемане в ЕС, със сигурност страната щеше да остане още дълго в "чакалнята". Нека приемем този евфемизъм за синоним на карантинна зона. Както знаем, тази принудителна мярка за контрол на общества и индивиди, не беше приложена преди 5 години спрямо България поради политически причини, стечение на обстоятелства, демонстрация на добра воля и наивен популизъм. Въпреки основателните подозрения, че държавата няма да се справи в срок с корупцията, с организираната престъпност и със съдебната реформа, София получи гратисен период на доверие, който не оправда.

На софийския мегдан

Напомнят го както авторитетни европейски медии, така и доста политици и дипломати от стара Европа. В България обаче политическите елити (и обслужващите ги медии) повтарят мантрата, че с приемането на страната в Европейския съюз е възстановена една историческа справедливост, че всъщност България винаги е била в Европа, че България е БИЛА още преди Европа да я ИМА. Значи, не България трябва да бъде приемана в Европа, а обратното!

Дори да изоставим очевидния парадокс, логическата нишка на бодряшкия популизъм, който вече 20 години звучи на софийския мегдан, пак някъде се къса. Дали проблемите между "тях" и "нас" не са терминологични? Дали когато в продължение на повече от десетилетие Брюксел говори за правосъдие, ред, справедливост, отговорност, коректност, почтеност, София влага в тези понятия същото съдържание?

България е БИЛА още преди Европа да я ИМА, но като територия, като пространство, като политико-географска единица. От двете страни на Балкана обаче не са се случили необходимите културни натрупвания, които да доведат до онези общовалидни стандарти и поведенчески кодове, които позволяват свободното движение на хора в Шенгенското пространство.

България вече Е в Европа. Значи ли това обаче, че българите са станали "европейци"? Т.е. модерни граждани, които ценят свободата, човешкото достойнство, почтеността и правовия ред? Не, не значи. Нулевата реакция на т. нар. гражданско общество на скандалите от началото на годината го доказва.

Какво й липсва на България?

Ето че отново се сблъскваме с различно съдържание на понятия като гражданска позиция, ценностна система, човешко достойнство и прочее - все категории, които се отнасят до статута на свободния човек в демократичната държава. Кое от двете липсва в България - свободни хора или надеждна демокрация?

Очевидно Шенгенската бариера е единственият останал инструмент за въздействие на Брюксел над София. Рано или късно - след като "измажем всички сгради по границата" - и той ще отпадне. Какво от това обаче? България е третирана като второкласен член на ЕС, защото нейното население продължава да се отнася с безразличие към собствената си съдба. И колкото по-дълго трае това, толкова по-назад в обоза на Европа ще се тътри цялата държава.