Външнополитическите теми почти напълно отсъстват от предизборната кампания както за парламент, така и за президент. Не е прецедент на тези избори, но този път липсата е особено отчетлива.

От пръв поглед обяснението е просто – на малката страна не ѝ е работа да се бърка в световните дела, по ѝ приляга да си гледа пъпа. И не от изолационизъм, присъщ и на големите, когато не искат да се забъркват в чужди проблеми, а поради снишаване, присъщо най-вече на малките, на които им липсва самочувствие и ги е страх от шамарите на големите.

При второ приближение - пак просто обяснение. Големите външнополитически въпроси пред България са решени отдавна – членуваме в ЕС и НАТО. Качили сме се на цивилизационната лодка с немалко късмет и даже тя да се лашка сред вълни и подводни скали, други са на руля и носят отговорност за курса, ние гледаме само да не изпаднем от коритото.

Драматизъм, който остава незабелязан

Затова в нито едно социологическо проучване избирателите не посочват сред основните проблеми пред страната нито един външнополитически. Маркират се единствено отношенията с Република Северна Македония и то без особено вглеждане в драматизма на събитията там, но с едно търпеливо очакване – „ще дойдеш ти, маке, на моето“.

Но дори и в държавите, които са световни сили, избори се печелят с вътрешна политика, не с външна. Е, в Русия не е точно така, но пък и там не са точно избори. А и нали в крайна сметка външната политика е продължение на вътрешната с други средства, както гласи добре познатата максима.

И тук вече, при третото приближение, като с чист разум пред гол факт, нещата стават съвсем прости. Ми тя външната ни политика си е пак чисто вътрешна, само дето не си даваме сметка за това. Ето, кандидат-президентът на ДПС казва – Америка е най-великата демокрация, Америка е наш приятел, Америка няма нищо против президентът на България да се казва Мустафа. Напълно вярно, но САЩ имат проблем с друг български гражданин, който се казва Делян. И като са му лепнали една санкция "Магнитски", са лепнали дамга и на България. А тази дамга ни цапа инвестиционния образ, което пък си е индиректна загуба на пари.

Тук става дума за много пари, които ще получим последни

Върховенството на закона и съдебната реформа са и изисквания на ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Тук вече става дума за директни пари, които и без това ще започнем да получаваме последни. Не ни е и особено грижа, че на други като Полша, които войнствено не зачитат върховенството на правото на ЕС, може да им спрат парите и да ги лишат от глас в Съюза.

Нашият глас в Брюксел нито го чуваме, нито държим да го чуем. Но след Истанбулската конвенция, чието отхвърляне стана новата ни цивилизационна идентичност, постоянно чуваме джендър ехо от Запад. Силно се разтревожихме от резолюцията на Европарламента за еднополовите бракове, че ни ги налага и на нас, докато най-сетне разберем, че става дума да зачитаме на територията си правата на тези хора, придобити в държави от ЕС, където въпросните бракове и съжителства са станали легални.

Никакъв информационен интерес не представлява за политиците у нас, камо ли за дебат, скъсването на отношенията НАТО-Русия чрез закриването на дипломатическите представителства в Брюксел и Москва. Нито аншлусът на Беларус от Русия, който трябва да завърши до 2 години. Нито повишаващото се военно напрежение в Черно море или признанието на началника на отбраната адмирал Ефтимов, че дори с мащабните си проекти за превъоръжаване изоставаме от съседите си. В центъра на политическия дебат не могат да застанат, колкото и да се опитват някои реформаторски партии, дори загубите ни от енергийните проекти с Русия, и то в разгара на кризата с цените на енергоносителите.

Големите въпроси, които България не забелязва

Колкото до Северна Македония, единствената мишена на „автономна“ българска външна политика, въпреки пълния обществен и политически консенсус, заявен в социологически проучвания и в парламентарна рамкова позиция, пясъците под краката все са плаващи. Българската политика често променя фокуса си и сега акцентът е върху българското малцинство там. А на власт в Скопие е на път да дойде още по-българофобската ВМРО-ДПМНЕ, след като тя спечели кметския пост в града и то с кандидатка с български паспорт.

Въпросите на сигурността и отбраната, на икономиката, на правовия ред, на идентичността и прочие отдавна имат дълбоки екстериториални измерения и линиите с НАТО, ЕС и Балканите не са гранични между свое и чуждо. Но тъй като ние сме една все още доста домашна политическа общност, светът повече ни се случва, отколкото ние му се случваме. Затова като едно решително начало на продължението на вътрешната политика като външна, поне можем да обединим министерствата на вътрешните и на външните работи.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.