Новината остана почти незабелязана за много от българските медии. Което е жалко, понеже това е една от малкото наистина добри новини на общия нерадостен фон на продължаващата криза и на безпътицата, представяна от някои като реформа.

Приетият от Европарламента регламент задължава страните от ЕС в срок от 3 години да въведат технологии за двупосочно движение на газ и да изградят такива връзки помежду си, което да ги направи част от интегрираната газопреносна мрежа на Съюза.

Те трябва също така да увеличат капацитета на газовите си хранилища и в края на краищата, в срок от 4 години, да диверсифицират източниците си, така че да намалят зависимостта си от един единствен доставчик на газ, в случай че такава зависимост съществува.

Българският случай

Решението е част от европейските законодателни мерки за гарантиране сигурността на газовите доставки, продиктувани пряко от поуките на газовата криза от началото на 2009 година, когато Русия прекрати доставките на газ през Украйна. Криза, която естествено засегна най-сериозно изцяло зависимата от тези доставки България.

Затова и новият регламент „засяга” в най-голяма степен именно страни като нашата. За да отговори на неговите изисквания, тя ще бъде принудена най-после да предприеме инвестиционни, технически и търговски мерки, които от години са логични, необходими и възможни, но заради инерцията на едностранната енергийна ориентация на изток бяха загърбвани и представяни като фантастични.

Най-напред от инвестиционна и техническа гледна точка страната ще трябва да разшири съществуващото и вероятно да изгради ново газохранилище и най-вече да договори и осъществи плановете за междусистемни, реверсивни газови връзки със съседните страни - Гърция, Румъния, Турция и Сърбия.

Тези връзки ще открият достъп до съществуващи, изграждащи се и проектирани газови трасета и терминали за втечнен газ. Което пък ще разкрие възможност за изпълнение на съществуващи и сключване на нови търговски договорености за доставка на газ и достъп до нови пазари.

За три от тези връзки - с Гърция, Румъния и Сърбия - вече има осигурено съфинансиране от Европейския съюз. Но така или иначе изпълнението на тези мерки вероятно ще изисква преосмисляне на приоритети, пренасочване на инвестиции и търсене на нови партньори. Трябва, например, да бъде преценено дали си заслужава стотици милиони от ограничените ни инвестиционни ресурси да бъдат насочени към привидна диверсификация, каквато представлява газопроводът „Южен поток”.

Добрата новина

За много от изредените мерки се говори отдавна, а за някои от тях отскоро се и работи. Сега обаче те се обвързват със задължителни срокове, което ще намали шансовете на характерното тукашно протакане. Както и на съпротивата на сочещите в обратна посока мощни икономически интереси и техните политически лобита.

И в това е добрата новина. Защото ползите от наложеното от Брюксел задължение многократно превишават съпътстващите го трудности. Тези ползи се изразяват не просто в гаранциите срещу кризи като сполетялата ни през зимата на 2009-а. А преди всичко в освобождаването от руския енергиен монопол. С други думи - задължават българската държава да се съобрази и да следва стратегическия интерес на българското общество.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев