Два основни фактора поставят под въпрос оцеляването на българската нация - отрицателният естествен прираст и масовата емиграция. По дял на населението на възраст над 65 години България е сред най-силно застарелите страни-членки на Европейския съюз - редом с Италия, Германия и Гърция. Германия и България си приличат и по дела на децата до 15 години, който и в двете държави е едва 14%.

Заради високия дял на ромското си население Сливенска област е единственият български регион, който може да се мери с най-младата държава в ЕС - Ирландия. Застрашително застаряват Северозападна България, Краището и Странджа, където делът на пенсионерите отдавна е надхвърлил една четвърт, а в отделни общини представлява дори над 60 процента от населението. И още една тревожна цифра: съотношението между българите, излизащи в пенсия, и младите хора, които ги заместват, е 100 на 68. А това означава непреодолими проблеми за пенсионната система.

Като през "Виденовата" 1997-ма

След известно колебание през последните 10 години раждаемостта отново бележи спад. Понастоящем тя е на равнището на най-малобройното българско поколение, което се роди през „Виденовата” 1997 година. Една българска майка ражда средно 1.5 деца - при минимум 2.1 деца, необходими за възпроизвеждането на нацията. В Европейския съюз по-ниска раждаемост имат само Унгария, Латвия и Германия. Близо 60 на сто от българчетата се раждат в т. нар. съжителства - бракът явно вече не е на мода.

Измежду поне 120 стратегии, приети от българските правителства през последните 20 години, има - естествено - и демографска стратегия. Но подобно на повечето останали стратегии и тя си остава единствено „книжен тигър” - нито допринася за стимулиране на раждаемостта, нито насърчава майчинството. Към това трябва да прибавим и потресаващата статистика за захвърляните новородени, както и позорният „износ” на бебета в чужбина.

Поредният черен рекорд

Има обаче и една добра новина: равнището на детската смъртност пада. Въпреки това обаче само Румъния е по-зле от България по този показател. Най-високите равнища на детска смъртност се наблюдават в районите на ромските гета. В Сливенска област, например, детската смъртност е осем пъти по-висока, отколкото във Финландия - страната, която в световен мащаб се справя най-добре с този проблем.

Високото равнище на смъртността при мъжете до 65-годишна възраст е поредният черен български рекорд. Високата честота на инсултите и инфарктите, алкохолизмът, тютюнопушенето и липсата на профилактика - все фактори, които скъсяват значително живота на българските мъже.

Сбогом, България

Броят на тези, които напускат България, е два пъти по-голям от броя на заселващите се в страната, сочат изводите от демографските наблюдения през 2011 година. Продължава свръхконцентрацията на населението в четирите най-големи града на страната, където понастоящем живеят една трета от всички българи. В същото време селските райони се обезлюдяват.

Всички изброени дотук факти са крайно тревожни и показват, че България повече от всякога се нуждае от смислена демографска политика. Без запазването и развитието на човешкия капитал модернизацията на страната се превръща в „кауза пердута”, а новите магистрали - в луксозни трасета за катафалки и (ромски) каруци...

Автор: Н. Цеков, Редактор: Д. Попова-Витцел