В Унгария основната причина за особено сериозната уязвимост на страната е големият държавен дълг. Именно той пречи и на бързото икономическо възстановяване след кризата - посочва политологът Золтан Кисели: "Кредитите се използват за поддържане на благосъстоянието, т.е. кредитите изобщо не се използват за инвестиции, което означава, че ще е трудно тези кредити де се изплатят чрез икономическия растеж."

Добри и лоши новини от България

А когато нещата тръгнат напред, Унгария няма да усети нищо - опасява се Кисели: "Големите чуждестранни концерни са тези, които обират парата. Респективно - в страната не се акумулира никакъв капитал, печалбата се изнася навън. Средната класа в Унгария е почти изцяло лишена от възможността да направи нещо. Според мен - продължава Кисели - единственият изход е да се обясни на хората, че имаме затруднения, че трябва да направят жертви за един определен период от време. Докато това не се случи, Унгария ще си остане в криза."

Също толкова зле е и положението в България. Добрата новина: след 12 години постоянен растеж инвеститорите отново са на старт. Лошата: броят на безработните се увеличава стремително, а икономиката все още се срива. Правителството напредва съвсем бавно с необходимите икономически реформи и борбата срещу корупцията. Която особено много обременява икономическия подем.

По-добре изглежда ситуацията в Албания, където тази година се очаква растеж от 3 процента. Албания се възстановява добре, понеже финансовата й система не е до такава степен зависима от международните финансови пазари. Вече няма и проблем с кадрите, тъй като образованите в чужбина албанци се завръщат в родината си - изтъква предприемачът Сами Герги от Дурас: "Факт е тенденцията на завръщане в Албания. Икономическата криза тегли хората към дома, те са освободени от работа и трябва да се върнат. След което започват да си търсят работа тук."

Румъния буксува, Сърбия дърпа напред

Албанските жертви на кризата от чужбина получават отново работа в родината си, ако са добре образовани. От Румъния обаче няма никакви радостни новини - тежката правителствена криза пречи на осъществяването на реформите и на приложението на програмата за развитие на конюнктурата. В Сърбия пък е регистриран подем: чуждестранните фирми отново инвестират интензивно. Основната причина: привлекателността на Сърбия расте след сключването на споразумението за свободна търговия с Европейския съюз.

Автор: А. Майер-Файст, Б. Михайлова / Редактор: Е. Видински