1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Миграция

България и бежанците: как се справя Борисов?

5 март 2020

В момента Борисов маневрира в доста сложна обстановка. Тича от граница на граница и от столица в столица, за да ни предпази от разпространението на зарази и бежански вълни. И като цяло се справя добре.

Бойко Борисов
Снимка: BGNES

Коментар от Даниел Смилов:

След вируса ни удариха и бежанците. В едно катастрофично масово съзнание, което е програмирано да се замайва и паникьосва от реални и виртуални опасности, последният месец изглежда като изваден от холивудски екшън за края на света. И, разбира се, в този сценарий българският министър-председател Бойко Борисов изпъква като един международен добър герой. Тича от граница на граница, от столица в столица и със смелост и ум (а дори, казват, и с аура) ни брани от разпространението на зарази и бежански вълни.

Скептиците ще кажат, че тъй като във вътрешен и най-вече в барселонски план нещата изобщо даже не изглеждат добре, Борисов няма друг ход, освен да се развихри на международната сцена.

В случая опасностите, от които премиерът ни брани, са по-скоро реални, отколкото виртуални. И коронавирусът, и политиката на Ердоган по отношение на бежанците представляват риск за България. В този конкретен контекст действията на правителството и на самия Борисов като цяло са добри.

Дотук добре

По отношение на коронавируса е рано да се каже каква е ефективността на институциите ни. И дано не се налага да я тестваме. Но поне подготвителната работа е налице - сформиран е екип с ръководител в униформа, медиите отразяват денонощно действията му. Като изключим прекомерния драматизъм, граничещ почти с разочарование, че още нямаме установен заразен, нещата изглеждат под контрол. Има и тревожни сигнали - бързо изчезнаха маски и дезинфектанти. Също така стана ясно, че в много градове на страната обикновеният сезонен грип вече е изчерпал капацитета ни за справяне със зарази. Но въпреки тези забележки - дотук добре.

Казусът с бежанците в близост до южната граница е по-сложен. Турция наистина носи сериозно бреме - около 4 милиона души на нейна територия. Но пък ЕС постигна с Ердоган споразумение за значителна финансова подкрепа - досега 3 милиарда евро са преведени, 1,5 милиарда са вече договорени и още 1,5 милиарда предстои да се отпуснат като бежанска помощ. Освен това през 2015 Германия пое около 1 милион бежанци от Близкия Изток (и не само). Може да се спори дали тези мерки са оптимални и как могат да бъдат евентуално подобрени. Но е ясно, че този модел проработи и за двете страни и следователно  трябва да бъде запазен.

Вместо това в момента Турция използва бежанската карта, за да принуди ЕС да я подкрепи в конфликта ѝ с Русия в Сирия. В този конфликт вече е невъзможно да се каже кой е крив и кой е прав. ЕС отдавна няма реален партньор в региона, с когото да работи дългосрочно. А турската кауза трудно може да стане и кауза на ЕС: проблемът с кюрдите и неоосманистките амбиции на страната са сериозна пречка. В тази ситуация Ердоган може да получи от ЕС най-много някакви тактически предимства.

На турско-гръцката границаСнимка: picture-alliance/Xinhua/D. Tosidis

Това е голямата картина, в която Борисов маневрира и провежда срещи в Турция и в Европа. Политиката му следва няколко принципа, които към момента изглеждат солидни:

1)  България не бива да се превръща в сцена на провокирана от Турция ескалация на бежанската криза. По ред причини страната ни е заплашена в по-малка степен от Гърция от такова развитие. Не членуваме в Шенген, пътят към Германия през наша територия е по-дълъг, регистрираме бежанците, развили сме си слава на враждебни и дори жестоки към тях и т.н.;

2)  България действа като част от ЕС. Борисов добре разбира, че без подкрепа от останалите държави в Съюза нито един от гореизброените фактори няма да ни спаси от наплив на мигранти. Вярно е, че България не е особено атрактивна за миграция, но тръгне ли масова вълна, при нас също ще дойдат (и ще останат) много хора. Затова решенията, макар и с възможни нюанси, трябва да са общоевропейски;

3)  Основното решение е в посока на договореностите, които ЕС вече има с Турция. Разумна финансова помощ срещу ангажимент на турската страна да не стимулира миграцията;

4)  Външните граници на ЕС трябва да се охраняват добре чрез подсилване на националните и общоевропейските гранични служби;

5)  Разликата между бежанец и мигрант трябва да бъде удържана. Всеки има и правно, и морално задължение да помага на бежанците. По отношение на икономическата миграция трябва да има прагматична политика на привличане на хора с квалификации. Заради демографските проблеми в Европа трябва да развиваме инструменти като точкови системи, сини карти и прочие. Средната възраст на нашия континент е 45 години, докато в Африка е 24. Тази разлика обяснява и бъдещата динамика на миграционните процеси;

6)  От изключителна важност е, че в говоренето си Борисов не прибягва до дехуманизиране на бежанците и мигрантите. В изказванията му има дори симпатия към дечицата в лагерите, има разбиране на хуманитарната сложност на проблема. Всичко това може и да изглежда тривиално, но е в огромен контраст с изказванията и отношението на много от коалиционните му партньори. В една медийна среда, свикнала да насажда омраза, Борисов по-добре от много други успява да удържи мярката.

Видения и факти

Разбира се, в последните дипломатически воаяжи на премиера в Анкара и в Европа има немалко преиграване, перчене и излишни прегръдки и целувки по време на грип. Но това е въпрос на вкус и стил. Особено проблемна бе ситуацията, в която за да благоразположи Ердоган, Борисов незаслужено обиди ЕС и в частност Гърция, че не изпълняват задълженията си и дори стрелят срещу мигрантите. В една сложна и неясна обстановка такива приказки не са съвсем на място. Но това са само детайли, които не развалят общото впечатление, че в създалата се ситуация България действа конструктивно.

Епизодът с ескалацията на бежанската криза трябва да ни изпрати едно важно послание. Цели партии в България преживяват от раздухването на страхове и апокалиптични видения. Бежанецът беше превърнат в чудовище, от което трябва да се пазим като от убийствен вирус. Тези видения имат една цел: да убедят хората, че само нечуван юнак, само един съвременен Крали Марко може да ни спаси.

Впрочем, Крали Марко не е бил особено ефективен. Това, което е спасявало народите, е трезвата преценка, добрата организация и сътрудничеството с приятели и партньори. Потенциални кризи във връзка със Сирия и Близкия Изток ще има и в бъдеще. А решенията не са в някакви бомбастични юнашки изхвърляния или в илюзията, че ще си живеем в ненарушима изолация спрямо останалия свят. Бежанци и мигранти има и ще има. И е необходимо да подхождаме към тях разумно и с човещина.

*****

Вижте и това видео:

"България ми даде шанс да работя, да имам живот и бъдеще"

02:42

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ