От няколко дни насам еко-коалицията "АЕЦ БелеНЕ" дава пресконференции из България, за да напомни за позицията си и да призове към преосмисляне на проекта за нова атомна електроцентрала. Поводът - катастрофата с ядрените реактори в Япония. Какви би трябвало да са изводите за българското правителство? Според Албена Симеонова от коалицията "АЕЦ БелеНЕ": "Смятаме, че трябва да вземат адекватно решение и незабавно да спрат строителството на атомната електроцентрала в Белене", казва Симеонова.

Поуките за България

Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика, припомня за няколкото аварии в действащата АЕЦ Козлодуй през последните години. По повод на катастрофата в Япония и ядрените амбиции на България Ковачев твърди:

"Първият извод е, че каквото и ниво на технологии да се използва, трябва да имаме сериозната готовност да реагираме на инциденти, които не са планирани. Т.е. в България винаги се е подценявал анализът на така наречените надпроектни аварии. Вторият извод е свързан с проверката на качеството на работата в действащата АЕЦ Козлодуй."

Според директора на Института за зелена политика независимите експерти още не са получили достатъчно добри доказателства за това, че земетръсният район около Белене не е опасен за строеж на нова АЕЦ. Защо тогава Европейската комисия даде зелена светлина на този проект? Петко Ковачев припомня един малко известен факт - става дума само за принципно одобрение:

"Ако видите съобщението на Европейската комисия от онова време, последният параграф много ясно заявява, че ако България започне да строи и поиска финансиране от ЕС, то в такъв случай Брюксел би трябвало да поиска допълнителни конкретни доказателства, включително и за сеизмичната безопасност на реактора", казва Петко Ковачев.

Ето защо той не се учудва, че сега след катастрофата в Япония енергийният комисар Гюнтер Йотингер иска преразглеждане на проекта "Белене". Още повече, че българското правителство иска да започне строежа на тази АЕЦ въпреки всичко, стига да се споразумее с руските си партньори за финансирането. Един от експертите, подкрепящи тези намерения, е Иван Иванов, бивш директор на АЕЦ Козлодуй. Позицията му може най-просто да се обобщи така: ако има опасност от цунами, както във Фукушима в Япония, има проблем. Но няма ли опасност - няма и проблем за атомната централа. Ето думите на Иван Иванов:

Ползите от японската катастрофа

"Проблемът във Фукушима не е е земетресението, а създалото се цунами. Това са централи, които са в непосредствена близост до океана. Системите за безопасност бяха заляти с вода, а и освен това помпите за допълнително разхлаждане, които задействат след сработване и спиране на реактора, не могат да бъдат захранени", казва Иванов.

"На България не й е нужно цунами, за да има проблеми", опонира екоактивистът Петко Ковачев и припомня за корупционните схеми в България, които според него съществуват и в АЕЦ Козлодуй, застрашавайки безопасността й.

Имат ли екоактивистите изобщо шанс да бъдат чути поне сега от българското правителство след случващата се катастрофа в Япония? Албена Симеонова от коалицията "АЕЦ БелеНЕ" твърди от личен опит:

"Много е трудно от нашата позиция да се борим срещу политиката на цяло едно правителство и под натиска на руската енергийна мафия. В момента кампанията, която провеждаме с помощта на организациите "Грийнпийс" и "Ургевалд" в Германия, има за цел да разясни до какво би довело строителството на АЕЦ Белене. Мисля обаче, че това, което се случва в Япония, ще направи дейността ни малко по-лесна", казва Албена Симеонова.

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Биляна Михайлова