Но да се върнем към настоящето: В най-ново време Германия дълго се кичеше с короната на най-първи търговски партньор и инвеститор номер 1 в България. И въобще когато говорим за отношенията между България и Германия, винаги рискуваме да не кажем всичко, да пропуснем нещо съществено - или поради недостиг на време, или поради прекалено богатата програма от събития. И все пак ще се опитаме да направим равносметка на по-важните от тях, маркирали отиващата си 2010 година.

Смут в София

В обратен хронологичен ред едно писмо, подписано от Берлин, предизвика политически дискомфорт в София. Смутени и объркани се оказаха най-вече българските управници, които дотогава не пестяха сили и енергия да тръбят как били постигали огромни успехи в борбата срещу престъпността и корупцията и как Европа забелязвала всичко това. И тъй, докато не дойде отрезвителният шамар с искането на Берлин и Париж да бъде отложено влизането на България в Шенгенското пространство заради проблемите с корупцията и престъпността.

Неправилно е обаче да виним за това Берлин или някого в чужбина. Още повече, че знаците за подобно негативно развитие винаги са били пред очите ни. Трябваше само някой да си направи труда да ги забележи. Такъв знак беше например блиц-посещението на германската канцлерка Ангела Меркел в София през октомври. Тогава тя каза, че Германия подкрепя усилията на България да изпълни критериите за влизане в Шенген, и вежливо-дипломатично припомни, че всяка страна ще бъде третирана честно и справедливо, според заслугите.

Иначе тази визита развенча и още едно пропагандно клише на българската политическа класа - че България се справяла с кризата по-добре от повечето европейски страни. В София Меркел изрази загриженост от бавното възстановяване на България и призова да се води солидна финансова политика. Канцлерката заръча на Борисов също да мисли за средната класа като за един от приоритетите на икономическата си стратегия.

Плашилото на корупцията

Икономическите отношения бяха акцент в 3-дневното посещение на премиера Бойко Борисов в Берлин през януари и разговорите му с канцлерката Ангела Меркел. То се проведе няколко дни след развръзката с провалената българска кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка, смятана за топлата връзка между ГЕРБ и ХДС на канцлерката Меркел. Сивата икономика, лошата инфраструктура и нарушенията на европейските норми пък бяха въпросите, които зададоха на Борисов в Берлин представителите на германския бизнес.

Още тогава - в началото на годината - българският премиер беше принуден да признае, че корупцията плаши германските инвеститори. Затова едва ли е голяма изненада, че германските директни инвестиции в края на 2009 година са се сринали до едва 160 млн.евро - такъв спад не е имало през последните 20 години. Спадът пък в стокообмена между България и Германия е от 4.1 млрд. на 3.3 млрд. евро. Причините за това са и в световната криза, твърди шефът на Германо-българската търговско-индустриална камара Митко Василев:

"Има известен спад на германските инвестиции, което се дължи и на кризата. Не бих свързал обаче това директно с управлението. Тъкмо напротив, през годината имахме две високопоставени посещения - през януари премиерът Бойко Борисов бе в Берлин при канцлерката Меркел, а тя пък върна тази визита през октомври в София. Отделно от това станахме свидетели и на няколко важни разменени посещения на икономически делегации. Като цяло германо-българските икономически отношения се развиват. Вярно е, че в момента те са повлияни от икономическата и финансова криза, но това скоро ще бъде преодоляно", уверен е шефът на двустранната търговско-индустриална камара Митко Василев.

Ауф видерзеен, Булгариен!

Много услужливо с икономическата криза се "замазват" и други проблеми, на които станахме свидетели през 2010 година. За по-малко от година от България се изтеглиха: първо ЕрВеЕ - от проекта АЕЦ-Белене, а по-късно и Есенската медийна група ВАЦ.

Още няколко няколко неприятни епизода с българо-германски фон ще запомним през годината - заканата на премиера Бойко Борисов към други два големи инвеститора в България - "Сименс" (заради новите документи за самоличност) и Е.ОН (заради недоволството от електроразпределителните дружества). В края на годината пък гръмна скандалът с българските посланици с агентурно минало - и пратеникът на София в Берлин се оказа от тази категория хора. Още един конфуз за България.

Но има и оптимистични тенденции. Постоянно увеличаващият се брой български студенти в Германия - от една страна, и високото качество на обучение по немски език в България, от друга. Все предимства, които ще играят важна роля и през следващите години в развитието на българо-германските отношения.