И в Хърватия партиите не успяха да се превърнат в силни марки. Те функционират по-скоро като супермаркети. Всяка партия предлага всичко: феминизъм и мачизъм, европеизъм и национализъм, корупция и борба против корупцията. Проблемът не е чисто хърватски, а представлява специфичен модел.

Столичният кмет като герой на съвремието

Кметовете на балканските столици се превърнаха в определен тип. Румънският президент и българският премиер управляваха някога своите градове по същия начин, както кандидатът за президентския пост в Хърватия Бандич управляваше Загреб: енергично, без съобразяване с безсмислени и смислени норми, и с обещанието най-сетне да смажат корупцията. Това, че тъкмо столичните кметове олицетворяват новия политически тип, си има своята логика. По комунистическо време хората почти не знаеха името на своя кмет. Днес обаче новопридобитата демокрация се изживява тъкмо на равнището на града.

Злото са самите те?

Само че тази демокрация изглежда по-различно, отколкото на Запад: на Балканите не се избира шеф на управата, а народен трибун, от когото гражданите очакват да ги защити от бюрократите. Хора като Бандич, Бъсеску или Борисов напомнят по нещо на Руди Джулиани. Но за разлика от Ню Йорк - Загреб, София и Букурещ нямат градска управа, чиято етика да стои над който и да било кмет. Злото, срещу което тези кметове твърдят, че се борят, са самите те.