След парламентарните избори в България възникват поне три много сериозни българо-европейски проблемни зони. Първият драматичен въпрос гласи: ще се сформира ли в България коалиция, в която участват партии и лидери с полуфашистки профил, и как ще реагира на това ЕС - и в частност Европейската народна партия? Втората тема, която бързо излиза на дневен ред, е кой ще бъде новият български еврокомисар. А най-тревожен си остава един по-дългосрочен сюжет: българското председателство на ЕС догодина, по време на което ще се водят решителните преговори за излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Да, кафяви са, но...

Като бъдещ премиер Бойко Борисов очевидно предпочита да има правителство на мнозинството, а „Обединените патриоти” се оказват най-подръчният възможен партньор. Тази предизборна коалиция всъщност няма никаква платформа, възгледите ѝ за управлението и за бъдещето на страната са аморфни, объркани и противоречиви, а доколкото „патриотите” се обединяват около някакви ценности - те са архаични, реакционни и ксенофобски. Тъй че се пита: дали Европейският съвет, Европарламентът и Комисията биха приели българско правителство с участието на подобна политическа сила?

Спонтанният отговор, разбира се, гласи „не”, но за съжаление нещата са по-сложни. Първо, в подобна ситуация тези три европейски институции само в краен случай се намесват с някаква препоръка. Второ, в момента ЕС държи преди всичко на стабилността, а една стабилна правителствена коалиция в България влиза в синхрон с това желание. И трето: ако някой може да повлияе на Борисов срещу горещото желание на „патриотите” да влязат в правителството, това е единствено Европейската народна партия. А засега изглежда, че и ЕНП ще пипа този горещ картоф с велурени ръкавици и ще се грижи единствено за стабилността в България и за добруването на собствената си фракция в Европарламента. Така че по въпроса за нахлуването на кафяви политици в българското правителство от Брюксел и Страсбург най-вероятно ще се чуе единствено оглушително мълчание.

Кой ще стане еврокомисар? И какъв ресор ще получи?

За овакантения още през декември пост на българския еврокомисар, Жан-Клод Юнкер и неговата институция явно с нетърпение чакат политическо решение от София. Сред имената, който се въртят вече от месеци, в момента като че ли все по-напред излиза евродепутатката от ГЕРБ Мария Габриел. За Брюксел тази номинация ще бъде съвсем приемлива, още повече, че младата българка вече натрупа сериозен опит и си спечели уважение като активен парламентарист.

Друг е въпросът какъв точно ресор би получила Мария Габриел, ако Борисов я номинира. Овакантените ресори на британеца Джонатан Хил „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари” и на германеца Гюнтер Йотингер, който отговаряше за дигиталното стопанство, преди да поеме задълженията на Кристалина Георгиева по бюджета и човешките ресурси, са най-очевидният вариант. Но в Комисията винаги е възможно някакво преструктуриране, така че примерно да се появи нов ресор по равнопоставеността или пък специално за бежанците. Всичко това бъдещото българско правителство трябва да претегли на политическия си кантар, да обсъди с Брюксел и най-вече - да се постарае страната да получи по възможност по-влиятелен ресор, особено в навечерието на българското председателство на ЕС.

Тъмна Индия

А това председателство засега изглежда като тъмна Индия. Вярно, има „План за подготовка”, но девет месеца преди началото на българския мандат още не се знае нито кой точно политик ще координира и ръководи дейността, нито пък какви собствени акценти смята да постави България. Икономическото неравенство в ЕС, идеите за обща социална политика, плановете за изграждане на общоевропейски отбранителни структури, проблемите с миграцията и бежанците - горещи теми, които засягат и България, има колкото искаш.

Да не говорим, че България поема председателството в един уникален по тежестта си период, когато ще се водят и евентуално финализират преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС. Как София отговаря примерно на въпроса „Мека или твърда позиция към Лондон”? Има ли изобщо българското правителство финансовия, дипломатически и политически ресурс реално да играе водеща (или поне някаква) роля в тези преговори? Оглушителното мълчание по тези въпроси в случая идва от София. Твърде жалко.