Професор Лампе е е бивш дипломат, преподавател в Мерилендския университет и старши научен сътрудник в центъра „Уилсън” във Вашингтон. Автор на ред научни публикации и книги, включително за Балканите.

Какво ще означава смяната на американската администрация за външната политика на САЩ? Какви промени и какви приоритети можем да очакваме?

„Мисля, че първият приоритет на администрацията на Обама ще бъде да възстанови съюзническите връзки в общ план, но и по-специално – европейските съюзнически връзки. Обама спомена в първата си реч, че възстановяването на съюзническите връзки ще е приоритет. И разбира се, за Европа това означава не само сътрудничество с отделни държави, но също тесни връзки с ЕС като общност. Също така е много вероятно, някой от преходния екип на Обама да работи с държавния секретар за финансите Полсън върху координацията с Европа в хода на общите усилия за реформиране на световната финансова система.”

Смятате ли, че ще има значителни промени в американската политика на Балканите?

„Не мисля, че ще има големи промени. За цяла Югоизточна Европа през последното десетилетие се наложи една специална характеристика: в американския Държавен департамент привлекателността и значението на посланическите постове в региона, и на другите постове в посолствата, нараснаха. Посланическите назначения бяха дадени на дипломати от кариерата. В случая на България американските посланици, започвайки от времето на Клинтън, са сред най-добрите дипломати, които имаме. Със сигурност това ще продължи, и то е само един от признаците за значението на региона.”

България изгради близки политически отношения със САЩ главно по време на 8-те години републиканско управление. САЩ подпомогнаха България политически, и по много други начини. Какво може да очаква България от администрацията на Обама?

„В случая на България съвсем не виждам смяна на посоката. Важните дипломатически назначения в София са още от управлението на Клинтън. Може да изглежда привлекателно да се каже, че отношенията са се развили през последните 8 години, но на практика става дума за продължение на политика, която започна по времето на войните, съпроводили разпадането на бивша Югославия. Усилията да се работи не само със зоните на конфликт в бивша Югославия, но навсякъде в региона, датират още от 90-те години на миналия век. Става дума за усилия, чиято насоченост е свързването на региона с Европа и ЕС.”

Смятате ли, че ангажиментът на САЩ в черноморската зона ще продължи? Какво е бъдещето на базите на НАТО в България и Румъния?

„Мисля, че ангажиментът на САЩ в рамките на НАТО ще продължи като част от възстановяването на съюзническите отношения. Ще продължи и процесът на интеграция на Западните Балкани в НАТО. Сигурността в черноморската зона и енергийните въпроси ще играят приоритетна роля.”

В една от своите лекции казвате, че бъдещето на страните на Балканите зависи от самите тях. Вие наблюдавате региона, и държави като България, Румъния и Сърбия от години. Как виждате сегашната им ситуация?

„България и Румъния трябва да се стегнат и да използват членството си в ЕС, за да докажат, че приемането им не е било грешка. А Сърбия трябва най-сетне да се примири с мисълта, че няма да получи обратно Косово.”

А проблемът с организираната престъпност?

„Организираната престъпност ли? Това е проблем, който спешно трябва да бъде решен.”