"Да избягаш от Ирак и да измръзнеш в България" - така е озаглавена една от статиите за зимните премеждия на бежанците по Балканския маршрут, публикувани през последните дни в Германия. Ето какво пише в тях за България:
Реклама
Температури под нулата и снежни бури: студът в Източна Европа взима жертви и сред бежанците, пишат германските журналисти Оливия Кортас и Каспер Гьотхалс. В свой репортаж от България, озаглавен "Надеждата умира в снега", те разказват за неволите на бежанците, преминаващи през страната. За някои от тях пътуването приключва фатално, пишат двамата журналисти и разказват за двамата кюрди, избягали от Северен Ирак - 29-годишния Харди Гафур и 36-годишния Талаат Абдулхамид, които преди броени дни бяха открити мъртви в Странджанския балкан, недалеч от турската граница. "Те не са можели да спрат бягството си, тъй като граничните полицаи са били по петите им", пишат германските репортери и посочват, че двамата мъже не са единствените жертви на студа в България. Навръх Нова година в същия регион почина и една жена от Сомалия. Миналата зима пък над 10 бежанци загинаха в снеговете, опитвайки се да прекосят Странджанския балкан. "Източници, близки до българската гранична полиция, твърдят, че случаите, огласени от медиите, представят само една малка част от действителния брой на жертвите", четем още в репортажа. Един служител на гранична полиция, пожелал да остане анонимен, е споделил пред двамата германски журналисти следното: "Когато открием телата им, много често жертвите вече не могат да бъдат идентифицирани".
Зима в Харманли
Бежанците правят всичко възможно, за да не попаднат в ръцете на българските полицаи - и за това си има причини, четем по-нататък в репортажа. "Вероятността да бъдат върнати обратно в Турция е твърде голяма. Това вече се е случвало на стотици мигранти, които твърдят, че са били бити от български полицаи", пишат Оливия Кортас и Каспер Гьотхалс. По-нататък двамата журналисти обясняват, че ако граничните полицаи се придържат към закона, поне на първо време бежанците трябва да се разделят с мечтата за живот някъде в Западна Европа. Защото след като бъдат регистрирани от българските гранични полицаи, те трябва да останат поне за известно време в България - в някой от занемарените бежански центрове, пишат германските журналисти и дават пример с най-големия бежански лагер в страната - този в Харманли.
Директорът на центъра Славчо Янев твърди, че помещенията в лагера са в добро състояние: "Всеки спи в отоплена стая. Нямаме проблем с минусовите температури. И санитарните възли са в прилично състояние. Самият аз спокойно бих се изкъпал там", е казал Янев пред двамата германски репортери. Настанени там бежанци са им разказали обаче съвсем различни истории. 16-годишният Дилдар от Афганистан например трепери от студ, въпреки че е навлечен с четири пуловера. Той и приятелите му са възмутени от условията в лагера. В стаите им няма отопление, прозорците са заледени, по пода има само няколко мръсни матрака без чаршафи, а спалните чували са се втърдили от засъхналата пот на предишните им ползватели. Всяка вечер младежите се мажат с мехлем срещу бълхи, а в една от стаите афганистанци се отопляват само с един котлон, който не е изключван от дни. "Имахме малко пари и си купихме този котлон. Другите палят огън навън, за да се стоплят", разказват мъжете.
"Само на 100 километра от Харманли, в природния парк Странджа, всеки ден нови и нови мигранти прекосяват турско-българската граница. Някои от тях успяват да открият автомобилите на каналджиите, които ги чакат на българска територия, за да ги откарат на запад. Други попадат в някой от бежанските лагери или умират по пътя", пишат Оливия Кортас и Каспер Гьотхалс в края на статията си, публикувана във "Франкфуртер Рундшау".
Маршрутът: през България към Сърбия
И други медии писаха през последните дни за премеждията на бежанците, тръгнали по т.нар. Балкански маршрут. "Ди Цайт" например излезе със следното заглавие: "Да избягаш от Ирак и да измръзнеш в България". Авторите на статията, в която откриваме информация предимно за ситуацията в Сърбия, не пропускат да споменат случая с двамата кюрди от Северен Ирак, измръзнали в Странджа. За него пише и "Шпигел", като посочва, че Странджанският балкан е единствената част от турско-българската граница, по която няма ограда с бодлива тел.
На темата се спира и таблоидът "Билд". Репортер на изданието съобщава, че въпреки драматичните условия в сръбските бежански лагери, в страната продължават да пристигат бежанци - предимно от България. "Балканският маршрут е затворен само за онези, които нямат пари да платят на каналджиите. Всички други преминават границите", е споделил пред германския репортер мъж от Афганистан, който е платил за бягството си 5 хиляди евро. Парите му обаче свършили и затова от четири месеца насам е заклещен в Белград.
Припомняме Ви и тази фотогалерия от април 2016, в която Мария Илчева разказва за срещите си с бежанци в Харманли. Там тя видя и децата, чиято майка миналата година измръзна в Странджа.
Какво видях в Харманли
Мария Илчева прекара един ден с бежанците в Харманли. Там тя срещна децата, чиято майка измръзна в Странджа, пи чай с младо сирийско семейство и чу куп истории: за живота, за каналджиите, за Харманли и за Германия.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Помните ли ги?
В началото на февруари двайсетина иракчани бяха намерени премръзнали в снеговете на Странджа. Две жени починаха от измръзване - едната бе майката на тези две деца. Днес те живеят в приемателния център в Харманли - заедно с още един брат и една сестра, с леля си и чичо си и с трима братовчеди.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Граничарите са виновни"
Чичото живее в Англия. Когато разбрал, че майката на племенниците му е починала, веднага тръгнал за България. Той обвинява българските граничари за смъртта й. "Те са ги открили в планината и въпреки свирепия студ, снега и многото деца са ги принудили да се върнат обратно в Турция", казва мъжът. Бащата на децата, неговият брат, е починал в Турция.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Искам да ги взема с мен в Англия"
Чичото, който не пожела да застане пред камерата, иска да отведе четиримата си племенници на Острова. Само че процедурата по установяване на роднинската им връзка все още не е приключила.
Снимка: DW/M. Ilcheva
В България по принуда
Тя е на 28 и е бременна с осмото си дете. Семейството ѝ платило 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги прекарат от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. Там шофьорът ги накарал да слязат и да чакат в близката гора, където друг мъж щял да ги вземе, за да ги закара до Сърбия. Той обаче така и не дошъл.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Благодаря на българите"
"Благодаря на българите за това, че ни дават подслон и храна. Ние обаче не искаме да останем тук. Искаме да продължим за Германия", казва тази 55-годишна сирийка. До нея е внучето ѝ, чиято майка страда от тежка болест и спешно трябва да се подложи на лечение.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Всеки плаща на каналджиите"
И те са платили по 1 000 евро на човек на каналджии, които им обещали да ги отведат до Германия. Но и за тях пътуването приключило в България. "Всеки плаща на трафикантите. Зависими сме от тях", казва възрастната жена. "Надявам се следващия път да имаме повече късмет и скоро да стигнем до Германия."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Видял съм много страни в Европа"
Той е на 26 и преди месец е бил върнат от Швеция, където прекарал половин година в бежански приют. Преди това е бил седем месеца в Норвегия и десет месеца в Германия. Тъй като България е била първата страна от ЕС, в която са му били взети пръстови отпечатъци, младият мъж е бил върнат в Харманли. Сега той крои планове за Канада. "Чувал съм, че ако веднъж стъпиш там, никога няма да те изгонят."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Музиката е моето спасение"
"Не мога без музика. Тя ме успокоява", казва 28-годишният сириец Делдар. Той и жена му са от близо два месеца в Харманли. И те мечтаят за Германия, но тъй като нямат пари, не могат да си позволят пътуването. "Нямаме нищо против да останем в България. Имахме малко проблеми в началото, но сега всичко е наред", казва младият мъж.
Снимка: DW/M. Ilcheva
На чаша чай
Съпругата на Делдар ни покани на вкусен чай. Младото семейство е изключително мило и гостоприемно. И двамата са завършили средно образование. Той е шивач, тя е преподавала в училище. Но Делдар и съпругата му са по-скоро изключение: малцина от мигрантите, които пристигат в последно време в Харманли, могат да се похвалят с някаква професионална квалификация.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Най-младият обитател
Той е само на четири седмици. Роден е в Харманли. Родителите му са сирийски кюрди. "Като всички други, и ние мечтаем за Германия, но бихме останали и в България. Нямаме пари за каналджиите. Бедни сме", споделя бащата.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Условията са добри"
"В сравнение с 2013 година, днес условията в приемателния център в Харманли са много добри", казват работещите там. Всеки обаче трябва да се грижи сам за чистотата в стаята си. "Мигрантите сами подреждат помещенията, в които са настанени." Някои стаи са изрядни и много чисти, други са по-разхвърляни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Храната е странна"
"Днес им сервирахме риба с доматен сос. Беше много вкусна", казва една от жените, работещи в центъра. Много от мигрантите обаче не могат да свикнат с българската кухня. Тези, които разполагат с малко повече пари, си купуват храна от арабските ресторанти в града.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Не обичаме макарони със захар"
"Спомням си как първия ден тук ни сервираха на обяд макарони на фурна със захар и сирене. Беше много странно", казва една млада сирийка и добавя: "Но готвачите не са виновни. Просто ние идваме от друга култура и още не сме свикнали с българската кухня".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Импровизирани кухни
Затова и някои от обитателите на приемателния център в Харманли си готвят сами. Те пазаруват в близките магазини и приготвят храната в стаите си - в импровизирани кухни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Нямаме проблеми с бежанците"
"В Харманли не сме имали проблеми с бежанците. Протестите, които се провеждаха тук, бяха организирани от "Атака". Това не бяха местни хора", твърдят много от жителите на града. В Харманли вече са провели няколко културни прояви, в които българи и бежанци са участвали ръка за ръка.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Лагерът в Харманли е почти празен
Приемателният център в Харманли разполага с общо 2 700 легла, от които обаче са заети само около 130. От началото на годината досега в Харманли са регистрирани над 1 100 души, търсещи закрила. Почти всички обаче са избягали към Германия.