Главният прокурор внезапно промени отношението си към новосъздадения специализиран съд. Като проект той подкрепяше създаването му, сега се обърна на 180 градуса преди новата институция още да е заработила. Защо ли?

Според Борис Велчев проблемът на специализирания съд е най-вече организационен – в него ще работят твърде малко магистрати, но те ще гледат ужасно много дела. Тази диспропорция означава, че провалът на магистратите е математически изчислим и гарантиран. Затова Борис Велчев предлага да се отложи създаването на съда – той да възникне не през август тази година, както е предвидено, а през януари догодина.

Чии сметки не излизат?

Тази внезапна промяна на мнението налага поне два въпроса. Първият от тях е защо главният прокурор мисли, че с половин година отлагане проблемът ще се реши. Нали след половин година магистратите ще бъдат все толкова малко, а пред тях ще има все толкова много дела. Вторият въпрос е малко по-сложен – нима наистина законодателят не е знаел, че създава орган, който да гледа непропорционално много дела?

Справка в документите на парламента показва, че когато специализираният съд е бил замислян, депутатите са се информирали за това колко дела срещу организираната престъпност се внасят в съдилищата всяка година. Оказало се е, че тези дела са около 250 годишно. На основата на това число са били взети много от по-нататъшните решения, засягащи организацията на работата на бъдещия съдебен орган. Сега обаче Борис Велчев казва, че делата са между 1000 и 2000 и че това не е работа, която може да се свърши от, както казва той, „десетима съдии“. Само че разликата между 250 дела и над 1000 дела е толкова огромна, че въпросът вече не е толкова в това дали специализираният съд ще заработи, колкото в това кой и как си играе със съдебната статистика.

Според изследвания на Институт Отворено общество и Фондация РискМонитор отчетността на прокуратурата е една от основните пречки пред ефективната работа на тази институция. В изследване на РискМонитор се посочва, че броят на делата, които прокуратурата е завела срещу организираната престъпност, е практически неизчислим, защото в годините прокуратурата е променяла самия критерий за отчетност на тези дела. През 2006 година например в броя на делата срещу организираната престъпност са били вписани абсолютно всички дела за корупция на длъжностни лица. По тази причина в списъка на тези дела са се оказвали включително и дела за подкуп на пътен полицай в размер от пет лева.

Прокурорска стъкмистика

При такива критерии за отчетност през 2006 година прокуратурата е съобщила, че е внесла 1220 обвинителни акта срещу организираната престъпност. Само година по-късно прокуратурата отчита, че делата й срещу организираната престъпност са станали 179. Причината за тази разлика не е в това, че прокурорите са работили 6 пъти по-мързеливо спрямо предходната година, нито пък е в това,че мафиите в България са станали шест пъти по-малко, а съвсем в друго – променил се е критерият, по който прокурорите отчитат своите дела.

Този пример е един от малкото, който илюстрира една стара теза на неправителствената общност в България – че на прокурорските отчети просто не може да се вярва. И че статистиката обикновено се цитира само за някакви злободневни политически нужди. В сегашния случай със специализирания съд истинската причина изобщо не е в това колко малко магистрати колко много дела ще гледат, а в това какво ще се отчете пред Брюксел. Ако специализираният съд заработи по-бързо, от него по-бързо ще се очакват резултати.