За запланувания нов противоракетен щит срещу военна заплаха от Иран президентът на САЩ Барак Обама очевидно иска да спечели като партньор не само Румъния, а и България. С правителството в София обаче, както подчертават политици и дипломати, досега се водели само "неофициални разговори", формална заявка досега нямало. В Румъния, точно обратното, Националният съвет за сигурност вече одобри да се преговаря за инсталирането на американски ракети-прехващачи в страната. Наистина разговорите по въпроса са все още в начална фаза, но от Москва вече бе изразена загриженост, че заплануваната система може да заплашва сигурността на Русия.

Мястото на България в плановете на Вашингтон

Възможно е по този начин Европа да е изправена пред второ издание на дискусията за ПРО в Централна Европа, каквато предвиждаше бившият президент на САЩ Джордж Уокър Буш. Проектът на Буш обаче бе въз основа на други планове. Според тях САЩ и техните съюзници в Европа трябваше да се въоръжат срещу нападения с междуконтинентални ракети от "бандитски държави" като Иран и Северна Корея. За защита срещу такива нападения се предвиждаше разполагането на ракети-прехващачи в Полша и като допълнение към тях инсталирането на съответната радарна мрежа в чешкия град Пилзен, недалеч от границата с германската провинция Бавария.

Приемникът на Буш Обама обаче отхвърли този проект още през септември м. г. с обосновката, че според последните анализи от Иран можело да се очаква нападение не толкова с оръжия с голям обсег на действие, колкото с ракети със среден и малък радиус. Ето защо той предпочете друга система, която плюс това е технически по-зряла, по-ефективна и по-евтина. И без това инициативата на Буш бе свързана с технически недостатъци, които досега не могат да бъдат отстранени, пише авторът на статията в "Зюддойче Цайтунг", след което разяснява мястото на България в плановете на Вашингтон:

Както стана междувременно известно от румънското МВнР, според плановете на САЩ по време на първата фаза до 2011 г. се предвижда разполагането на радарни и ракетни установки на кораби, но не и в Черно море, граничещо с Русия. След това до 2015 г. щели да се строят сухопътни радарни бази, евентуално и в България, и да се разполагат ракети-прехващачи в Румъния. Третата фаза предвижда разширяването на тази система до 2018 г., докато обхване всички държави от НАТО в Европа.

С Русия или с НАТО?

В България темата се разчу едва преди няколко дни, когато посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик заяви, че се провеждали консултации по въпроса. Нещата обаче още били "висящи", допълни той във вторник. Формално искане от САЩ няма и според думите на държавния секретар на САЩ Таушър участието на България в противоракетния щит било под въпрос. Министър-председателят Бойко Борисов изтъкна членството на България в НАТО и каза: "Би следвало да демонстрираме солидарност с нашите партньори". Той изчаквал засега да узнае становищата на ЕК и на Европарламента.

Бившият външен министър и социалистически евродепутат Ивайло Калфин, точно обратното, предупреди, че участието на България в противоракетния щит на САЩ би повлияло отрицателно върху икономическите отношения на страната с Русия, пише кореспондентът на "Зюддойче Цайтунг", като цитира и известното изказване на руския външен министър Лавров, направено по време на визита в Никарагуа, че очаква от България подробна информация за плановете й. Цитира се и изказването на руския генерал Макаров в Москва, че инициативата на САЩ отслабвала военния потенциал на Русия и подкопавала стратегическите планове на страната.