България се намира в нова ситуация: двете основни партии ГЕРБ и БСП се “патриотизираха” и започнаха да приличат по ключови характеристики на национал-популистки формации. Този процес е много видим при БСП, чиято метаморфоза се дължи основно на партийния лидер Корнелия Нинова. Под нейно ръководство “столетницата” престана да се позиционира като европейска левица и здраво стъпи в лагера на евроскептиците, русофилите, соцносталгиците, хомофобите и противниците на имиграцията. БСП изненада “своите” от ПЕС при ключови гласувания като Истанбулската конвенция и доклада за Орбан, при които на практика остана единствената лява партия в Европа с различно мнение от останалите.

При ГЕРБ нещата не са съвсем завършени и там винаги остава възможност за ревизия и след последния момент. Въпреки това гласуването за Орбан в ЕП е вододел, който показва сериозна промяна в политическото поведение на Борисов. До това гласуване политиката на ГЕРБ беше почти еднозначно проевропейска, синхронизирана с тази на Меркел и Макрон. Казусът “Скрипал” и Истанбулската конвенция бяха предвестниците на промяната. А с гласуването в полза на Орбан ГЕРБ еднозначно се разположи в “патриотичния” лагер от източноевропейски тип.

С това процесът на “патриотизация” на двете основни партии придоби почти завършен вид. Вкарването на „Обединените патриоти" в правителството беше направено с цел те да бъдат “нормализирани” и дисциплинирани. По време на българското европредседателство този план работеше - с малки пробойни като “Скрипал”. Към края му обаче стана ясно, че ефектът е бил по-скоро обратен - вместо “нормализация” на „Патриотите", ГЕРБ се оказаха в ситуация, в която младшият им партньор на практика определя външната политика на страната.

Един краткосрочен ефект от патриотизацията на двете основни партии е допълнителната радикализация на оригиналните “Патриоти”. Под страх от обезличаване ВМРО започна да предлага политики за контрол на цените, които дори Корнелия Нинова намери за “популистки” и “неработещи”. Този процес на допълнителна радикализация ще продължава - и ще ставаме свидетели на все по-голяма патриотична екзотика.

Но още по-интересни и значими са дългосрочните ефекти от “патриотизацията” на основните партии. Затова нека видим ще има ли изобщо такива или става въпрос само за предизборно заиграване с избирателите.

Значението на думите

Какво означава всъщност гласуването в ЕП в полза на Орбан? Тук важни са не само дадените гласове, подкрепата или въздържането, а също така и аргументите, с които това се случва. ГЕРБ пуснаха "Патриотите” по студията (заедно със свои депутати като Георги Марков), които да твърдят, че докладът за нарушения от страна на Унгария е “несъстоятелен”. В допълнение към този основен аргумент централните говорители на ГЕРБ изразиха опасения, че предизборното остракиране на Унгария няма да е от полза за ЕНП. И двата аргумента имат дългосрочно значение, особено първият.

Тезата за “несъстоятелността” на доклада за Орбановите нарушения на основни европейски принципи всъщност “оправдава” действия като:

-   груба намеса в независимостта на съдебната система и партизанско кадруване в нея;

-   сатанизиране на политическия опонент с организирани медийни кампании за фантастични конспирации;

-   превръщането на правозащитни НПО във врагове;

-   политическо овладяване на медии;

-    затваряне на университети по партийно-политически съображения;

-   тормоз на малцинствата.

Процедурата по чл. 7 на Лисабонския договор не е направена така, че да лиши страната веднага от правото да гласува в Съвета. Напротив, идеята на тази процедура е да даде възможност на правителство, което е допуснало сериозни нарушения, да си вземе бележка и да отстрани нередностите. Затова първо се гласува в ЕП с 2/3 мнозинство. След това има второ гласуване за започване на същинската процедура - с 4/5 в Съвета. А накрая за самото налагане на санкцията - отнемане правото на глас - се изисква ново гласуване с единодушие в Европейския съвет. Тъй като Полша подкрепи Унгария (а после и Чехия я последва), бързо стана ясно, че няма как да се стигне до последното единодушно решение. Точно затова беше важно ЕП да гласува с огромно мнозинство за започване на процедурата, за да има силен натиск върху Орбан за отстраняване на съществуващите проблеми. 2/3 от гласувалите е достатъчно показателно за оценката на европейците за действията на Орбан. Сега на ход са държавите-членки, които могат да дават предложения на Унгария как да отстрани допуснатите дефекти.

Българската позиция обаче е, че такива дефекти всъщност няма. Според основните ни партии, Орбан действа в реда на нещата. А Корнелия Нинова и "Патриотите” дори искат да копират неговите политики.

В този смисъл дългосрочно може да се очаква “орбанизация” на България. Неговият модел си има в България активни адвокати.

Антиглобализъм и патриотизъм

На Общото събрание на ООН американският президент Доналд Тръмп изнесе “антиглобализационна” реч, в която основната теза беше, че Америка няма да налага своите стандарти на другите, а ще се интересува най-вече от търговския баланс с тях. “Патриотизацията” на световната политика е изгодна за всички местни сатрапи, авторитарни лидери и диктатори - защото на практика получават американска индулгенция да правят почти всичко в своите си граници, стига търговският им баланс със САЩ да е отрицателен (или поне да не е положителен). И разбира се, стига да не създават терористични заплахи.

За мнозина в Източна Европа - от Путин през Орбан до Борисов - тази оферта звучи примамливо и многообещаващо. Общите стандарти и ценности, върху които е изграден ЕС, в един миг се изпаряват и се заменят с местните “патриотични” стандарти за правене на политика.

Българският стандарт допуска използване на медийни и съдебно-прокурорски бухалки срещу опонента. Според този стандарт, корумпирани могат да бъдат само онези, които в момента не са на власт. Но това си е роден стандарт, с който сме свикнали - и "патриотичната” позиция е да не го заменяме с някакъв друг, общ европейски стандарт.

Тази позиция изглежда цинична. Не, не просто изглежда, а наистина е такава. Светът влиза в епоха на институционализиран цинизъм, в който националният успех и просперитет отново са изведени във висша мярка за оценка. Отвъд този успех ще става все по-трудно да се говори за общи ориентири. И не е изненада, че основните български партии с радост и облекчение възприемат този световен цинизъм и дори бягат пред вятъра. БСП две десетилетия се мъчи с интернализацията на “европейските ценности”. И тъкмо когато я постигна, Станишев беше де факто изгонен от партията. За Борисов и ГЕРБ ценностите винаги са били тактически ресурс - ако едни не вършат работа, ще се намерят други.

В този смисъл патриотизацията на основните партии е връщане към дълбоката им същност. Проблемът обаче е в това, че в България вече има голяма група избиратели, които не споделят и не одобряват настъпващия световен и местен цинизъм. За тях общият европейски дом, в който всички спазват едни и същи правила и споделят основни ценности, е реалност, а не утопия. Тези хора се отвращават от безотговорни “патриотични” сравнения между ЕС и СССР: в крайна сметка в ЕС се влиза и излиза доброволно.

За тези хора нещата изглеждат по следния начин: за да се осигури комфорт на правителства, които искат да продължат корупционните и антидемократичните си практики, се правят опити да се разгради общия европейски дом.

Тези хора в България в момента не са парламентарно представени.