На 30 юни България участва като трета страна в един безпрецедентен казус в Европейския съд за правата на човека: в компанията на още 9 държави (в качеството на доброволни защитници на Италия) нашата държава, която никога не се е отличавала с висока степен на религиозност (!) манифестира странна пристрастност в така нареченото Дело за разпятието.

Делото бе заведено срещу Италия заради присъствието на разпятия в класните стаи на държавните италиански училища. Според Съда в Страсбург това противоречи на религиозната свобода и на правото децата да бъдат възпитавани в съответствие с техните убеждения.

Какво точно цели България?

Случаят е безпрецедентен по две причини: първо, поради необичайния състав на групата на Десетте (освен България като “трета страна” са се явили още Армения, Гърция, Кипър, Литва, Малта, Монако, Румъния, Руската федерация и Сан Марино). Случаят е безпрецедентен и поради обстоятелството, че обикновено държавите се въздържат от взимане на страна и се намесват само, ако конкретният казус ги засяга пряко или влияе на доминиращия дух в страната и на обичаите на нейното население.

Тук възникват няколко въпроса на кръст: След като в България религиозните символи в училищата са забранени - и това е официалната позиция на образователното министерство - как обясняваме официалната позиция на Министерството на външните работи за конституирането на държавата като трета страна в Делото за разпятието? Не сме ли отново свидетели на вид етатична шизофрения? Какво точно прави България в тази компания? Наследството на кой именно култ опазва? Въз основа на какво политическият елит е взел решение за своеобразно “самарянско поведение”, ангажиращо една в мнозинството си атеистична нация?

Опасен прецедент

В съгласие с Европейската конвенция за човешките права в България са възприети принципите на секуларизма, които предполагат религиозна неутралност на държавата и свобода от налагане на каквито и да е догми върху обществото. Разпятието е най-тиражираният от всички религиозни символи и неговото присъствие в класните стаи несъмнено нарушава равнопоставеността на учениците, които не изповядват християнството или са убедени атеисти.

Неслучайно най-старите европейски демокрации като Франция, Великобритания, Германия, Белгия избраха да стоят настрана от това дело. Ако “доброволната десятка” пледира за отмяна на решението на Страсбург с аргумента, че секуларизацията не е част от Конвенцията за човешките права, ще бъдем изправени пред опасен прецедент. В старанието да бъде оспорена компетентността на Страсбург относно отношенията Държава-Църква прозира опит за лимитиране правомощията на най-важната институция за човешките права.