Нейни събеседници са Мери Стокс, главен анализатор за Югоизточна Европа, и Йелена Вукотич, анализатор за България.

Водещи икономисти предупреждават за опасността от „заразяване” с гръцкия вирус. Изказват се опасения, че гръцките банки може да изтеглят парите си от своите дъщерни филиали в България. Вероятен ли е този сценарий? Йелена Вукотич: „Това, което може да се случи, е в Гърция да започне криза на ликвидността - като последица от сегашната криза. Това може да принуди гръцките банки да ограничат или да спрат финансирането за дъщерните си клонове в региона. Главният проблем е, че тези клонове разчитат силно на финансиране от фирмите-майки, а българските банки са най-зависими от външното финансиране, повече от другите държави в региона. Нашата прогноза е, че гръцките банки ще запазят присъствието си, но кредитните условия ще останат изключително затегнати, казва Йелена Вукотич и продължава:

Ефектът на доминото

Гръцките банки в държавите от региона са изложени на две основни опасности: първо, външното им финансиране е несигурно; второ, банките са силно обременени от растящия брой просрочени заеми. Ако гръцките банки ревизират положението си и решат да се изтеглят напълно - нещо, което ние смятаме за малко вероятно - това ще влоши прогнозата за възстановяване в България, Сърбия и Румъния, където гръцките банки са сред десетте най-големи. Присъствието им в българския банков сектор е близо 30%”, казва Йелена Вукотич.

Има ли, според нея, вероятност и от пресъхване на преките инвестиции на гръцки фирми в държавите от региона? Йелена Вукотич: „Аз бих казала, че ако има „заразяване” чрез каналите на преките чужди инвестиции, то най-вероятно ще е с ограничен ефект, особено в сравнение с по-сериозното „заразяване” по финансовите канали. Нивото на преките чужди инвестиции в региона така или иначе ще остане много ниско, независимо от гръцките инвестиции. Така че рискът е най-голям за банковия сектор.”

Мери Стокс, главен анализатор на RGE Monitor за Югоизточна Европа, казва по отношение на гръцките инвестиции в България следното: „Ефект ще има, защото когато кредитните условия са затегнати, бизнес компаниите нямат голям интерес към експанзия на чужди пазари. Финансирането с налични пари и трудно, дори невъзможно. Ако фирмите все пак успеят да получат кредитиране за експанзия, то ще струва прекалено скъпо. Така че кризата, разбира се, ще се отрази на инвестиционните планове. При толкова несигурен бизнес климат фирмите имат големи задръжки да правят нови инвестиции”, заключава Мери Стокс.

Тройно заразяване

Ефектът от гръцката криза не се изчерпва само с проблемите в банковия сектор и пресъхването на инвестиционния поток. Може да пострада и търговията, отбелязва Йелена Вукотич:

„Гърция е не само един от най-големите инвеститори в България, но е и един от нейните най-големи пазари за износ - Гърция поема около 10 процента от българския износ. Със сигурност можем да очакваме „заразяване” и по търговските канали, но то в никакъв случай няма да е толкова тежко, колкото „заразяването” по финансов път”, казва Йелена Вукотич.

Кога, според нея, България ще се отърси от кризата? „Преди 2011 година не можем да очакваме завръщане към положителен ръст. По отношение на възстановяването България ще е най-бавната държава в региона. Главната причина за това е валутният борд, който пречи на износа й и намалява нейната конкурентноспособност. Освен това, за да поддържа доверието във валутния борд, правителството води много строга фискална политика. Подобно на другите държави в региона, частното потребителско търсене в България ще остане слабо поради високата безработица и лошите кредитни условия. Всички тези фактори ме карат да мисля, че преди 2011 година няма да има положителен ръст”, казва Йелена Вукотич, анализатор на RGE Monitor за България.